Начало > Статии > Трафик в "Пробуждане"

Трафик

Кой съм аз
 

 

Историята на Куритиба, Бразилия
     (препратка към материал на английски) - 08.09.2010 г.

Жайме Лернер - 14.08.2010 г.

Решения, който нищо не решават - 06.07.2010 г.

Решения, които се провалят - 17.05.2010 г.

 

 

 

Общност и красота. Решенията на градския трафик*
      - 1973 г.

Поведението на социалните системи* - 1971 г.

Град за всички* - 2003 г.

Жайме Лернер за градската трансформация
     (филмче на английски) - 2007 г.


 

Жайме Лернер

Идея, дошла ми докато пикаех [по обяд в неделя, 24 октомври 2010 г.]

 

03.01.2011 г.

 

П

 

Политики за опазване на общото благо
Рай на земята или работна площадка

Една територия привлича пришълци основно поради 2 причини: тя или е много красива – раят на земята, или е добра работна площадка, която макар и не особено гостоприемна, предлага стабилен поминък. Проблемът е, че ако се прилага една и съща политика за управление и на двете територии, тенденцията за едната от тях ще бъде неизбежно трагично влошаване.

Работната площадка клони към упадък при супер-централизираното управление (виж един голям град като Милано или  София) и затова е нужна умела комбинация от обществена регулация и здрава конкурентна частна инициатива[1]. Ще наричам тази политика тип Сстимулирща. В рая на земята пък такава политика би била пагубна. Там е нужна друга - обща/колективна политика за възпиране на постоянния приток на хора, които ще консумират прекомерно райските ресурси/общото благо. Тук е задължително местните, коренните жители или природозащитниците да въведат някаква  непривлекателност, за каквато говорят Мидоуз и Форестър, която в някои случаи може да се стори и несправедлива (Как? Забраняват ми да влизам в градския център с колата си? или Карат ме да чакам на такива огромни опашки?! Еднопосочен билет за венецианския градски транспорт струва цели 6 евро!?). Ще наричам тази политика тип К – консервативна, задържаща.

И така, откриваме, че в търсенето на оптимума ще ни се налага да се люшкаме между двата типа политики: докато една територия не е осрана, ще прилагаме К = възпиране на притока с непопулярни консервативни мерки, особено много спрямо всеки потенциален „пришълец“. Ако  положението е вече осрано, се прилага стимулиране С = отваряне към частната инициатива, която задължително трябва да е здрава, т.е. истинска конкурентна инициатива[2].  Докато С превръща „работната площадка“ в „рая на земята“, трябва да се задействаме допълнителни механизми К за възпиране на притока на нови пришълци.

При това положение проблемите са следните:

 1. Идентифицирането на подходящия момент за задействане на консервиращите, задържащи К  механизми, е много деликатна работа... особено в една обширна територия, каквато е един милионен град.

 2. Нежеланието на намърдалите се вече опортюнисти (обикновено търговци, добивници, строителни фирми и рентиери) да се задействат К политики, защото за тях притокът на повече хора (или по-високите добиви), означава повече консумация и пари, до тоталното съсипване, което евентуално да отвори очите на масата местни от нуждата от К, която да застави опортюнистите да подкрепят К. Проблемът се утежнява особено много, ако:

 a)             опортюнистите имат свободата да живеят другаде или в „паралелни“, изолирани, бронирани селища, квартали и светове, третирайки територията като дойна крава и то от дистанция;

 b)             опортюнистите имат свободата да изтеглят капиталите си, отивайки другаде бързо и безболезнено след унищожаването на територията.

 c)             местните нямат достатъчно умения и сили, да осъзнаят нуждата от К, което осъзнаване зависи  твърде много от действията на опортюнистите (които са по-богатата част от местните!), с което нещата достигат до състояние на крайна мизерия и класово разделение.

Ето защо е необходимо цялото „коренно/местно население“ - идеалистично всеки човек, постоянно живеещ на и милеещ за територията си - да е наясно за положението, за да може постоянно да търси и намира динамичното равновесие, като изисква това и от всеки нов „пришълец“[3].


 

[1]    … за създаването на развлечения: ресторанти, хлебарници, театри и естради, например.

[2]    Ако конкуренцията е мнима, като сегашната ни демокрация, оправия няма!

[3]    Така че броят на опортюнистите на територията да клони към нула.

D

 

 


 

Жайме Лернер

Вдъхновяващ пример за кмет

 

14.08.2010 г.

 

Половината от работното си време през изминалата седмица прекарах в преглед на интернет материали за Жайме Лернер (Jaime Lerner). Изчетох 5 статии и изгледах 3-4 филма, на английски, португалски* и испански (макар че португалски и испански не зная). До гениалния Лернер стигнах след търсене на материали за устойчивото ползване на земята. И наистина първото филмче (от серията TED, която е много хубава!) ми се появи сред резултатите в Гугъл именно защото бразилецът говори за градът като решение, вместо като за генератор на проблеми. „За 3 години, казва, всеки град може да бъде преобразен! Както виждате е възможно!“ и показва какви чудеса е направил в родния си Куритиба.

Името Жайме Лернер не ми беше ново. За първи път го срещнах в знаменитата статия на Енрике Пенялоза, където е споменат като изобретателя на най-ефективната система за градски транспорт на света – Rapid Bus Transport System, или нещо такова. После бях чел за него въодушевляващи неща в „Натурален капитализъм“ на Пол Холкин и двамата Ловинс, където му е посветена цяла глава. На италиански пък за него пишеше накратко Джакопо Фо в книгата си „Зеленото гориво“. Незнайно защо обаче не ми беше минавала през акъла идеята да видя физиономията му на снимка или филмче, както за Пенялоза например. А и тези фимчета по интернет са неща скорошни. Очевидно съм ги подценявал.

Бразилецът е изключително симпатичен и безспорно гениален! Гениални са нещата, които е направил! Вдъхновяващи са примерът и методите му на работа! „Трябва да се действа мълниеносно, но не и необмислено! Планирането е важно, но действието е по-важно. Ако има силна обща воля и консенсус, може да се започне да се действа и да се правят корекции по време на работите. Стига само да има искрен градивен диалог! Ти можеш!!“

__________________

* Виж и тази статия в английския Гардиън и това филмче в Ютуб (на португалски).


 

Решения, който нищо не решават

Фалшивите решения за софийския автомобилен трафик

 

06.07.2010 г.

 

Аааааах, как искам да отговоря пространно на разпалените всезнайковци, вещаещи лесни решения за софийския автомобилен трафик! Колко много имам да им кажа! Как искам да изкрещя, че са неграмотни, ограничени и "късогледи". И после да им забия в главите 5-6 книги и 10-ина статии, та да им дойде акъла в главата, да откриват и проследяват, значи, сами логиката на перфектното медлено убиството на града ни с "така нужните ни" по-широки улици и повече паркинги... !?

"Нещастници!" искам да изрева, но не мога. Не са виновни те. А и  късогледството им, макар и разрушително, още не е считано за престъпление. Тогава кой е виновен? Аз?... !? Абе, не съм виновен, ама побеснявам, че не не съм в състояние да им сипна в кратуните знанието, с което се сдобих напоследък. А дали наистина не мога? Разбира се, че мога, но едната препратка към "Град за всички" и поканата ми да четат "какво казва човек знаещ и можещ, променил облика на града си със смели мерки" не стига. Нужно е повече. Повече! Много повече, че пробуждането е мъчително бавно. Нужна е работа с хората, малки и големи, за да го забързаме, та да не остане нито един, който да си мисли, че по-широката улица, ще донесе нещо положително за града му. Нито един!

Това мое настроение, естествено, е свързано с фантастичните неща, които чета напоследък (например това тук). Те обясняват перверзните механизми, чрез които привидно добри решения на сложен (социален) проблем имат пагубни последици в средносрочен план. Става въпрос за неинтуитивното поведение на сложните (социални) системи, сред които естествено е и всеки град. За големият град са присъщи един вид проблеми и редовните им псевдо решенията, взети и приложени от градската управа, която не знае, че след едно първоначално облекчение ще последва неизбежен провал. Зациклянията от този тип се наричат "трагедия на общото благо". Добрата новина е, че изход от ситуацията има, но е далеч от "очевидните" лесни решения.

Ах, колко много имам да разказвам!...


 

"Решения, които се провалят"

Типични системи

17.05.2010 г.

Решенията на проблемите с автомобилния трафик са  "Решения, които се провалят" - типичен случай на системи, в които имаме зацикляне от типа решението предизвиква (нужда от) още по-голямо количество от "решението". Автомобилите първо правят дистанциите достижими, после достижимите дистанции изискват автомобили и така до полуда. Същото е с по-широките улици в града, които привличат повече трафик, след което по-интензивния трафик повишава нуждата от по-широки улици. Други примери за същия тип системна зависимост са наркоманията, алкохолизма, затлъстяването, а във фирмения живот - зависимостта от консултанти. (Всичко това си мислех, докато карах колата към службата днес.)

- - -

Една обществена структура е полезна само до момента, в който е разбираема за хората, които засяга. Стане ли прекалено трудно разбираема за хората, тази първоначално полезна структура става вредна, а външността й става параван за множество провали, тровещи и творците им и потърпевшите им, т.е. всички нас. Завихря се водовъртеж от страх, дребни сметки и некомпетентност, който може да бъде спрян само с премахването на въпросната структура или, в много редки случаи, с раздробяването й на части с по-прозрачно поведение.

Ето защо или ще се научим всички да разбираме тези сложнотии, или ще се наложи да ги раздробяваме. Но едното не изключва другото :). Малкото е хубаво, защото е разбираемо.

 

 

Виж също рубриките Малко е хубаво и Системни мисли.

 


начална страница

обратно горе

 

www.probujdane.com

пощата ми