ГОЛЯМОТО ТЪРСЕНЕ
Милано, декември 2003 г.

В главата ми отново бушуват мисли – днес някак си по-подредени от всякога. Изглежда неделното спокойствие и класическата музика (Бернард Хайдн)  създават предразполагаща към размисъл атмосфера.

Купувам книги, само книги! По една-две на седмица. Започвам ги веднага всичките. След време всяка от тях си намира място като "фаворит" или "последовател". Прòчитът на двете категории върви паралелно, но с различна скорост. Обяснението на този мой литературен апетит е неистовото ми търсене на отговор на тези 2 основни въпроса:

I. Да кажем, че съм достигнал до някои важни истини, които ми подсказват накъде върви светът (само при мисълта ми се повдига с отвращение!), какво да направя АЗ, за да не бъда повече жертва и съучастник в това престъпление?

II. Приемайки, че съм разбрал механизмите на властта и на демокрацията, на политиката на великите сили и на глобализацията, и съм открил съществената разлика между благоденствие и ведро съществуване, какво мога да направя АЗ, че да живея достойно според собствените си критерии и ценности?

До момента съм се убедил в едно: спасение “по единично” в тази лудница няма. За човек чувствителен и честен спасението по единично не е решение.

Спасението по единично като гражданска позиция не бива да се бърка със здравословния егоизъм, който е свързан повече с душевното и телесно здраве –  задължително условие за добро самочувствие. Най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си и близките си, е да се постарае бъде здрав и уравновесен. Считам безкрайния алтруизъм за ненужен, дори за вреден. И храня силно недоверие към призиви и примери за саможертва ала Павлик Морозов. Колкото по-скоро всички проумеем истината, че преследването на личния интерес, когато е продиктувано от нормална човешка потребност, е най-нормалното нещо на света, толкова по-скоро ще се отървем от илюзии, неоснователни надежди и безумни очаквания от наши и чужди "герои" (виж негово “величество”).

Та, ... в търсенето на собствената си отговорност, попадам на аргументи в подкрепа на иначе нерационалното си усещане, че България и българите сме различни и че сме в завидна позиция спрямо останалия свят (доколкото го познавам, естествено). Не бързай да ми се смееш, обявявайки ме за голям наивник. Чувал ли си понятието екологичен отпечатък? А за жизнен цикъл или крива на демокрацията? Ето, аз мисля, че едно класиране по тези нетрадиционни критерии, заедно с окончателното развенчаване на мита за връзката на имането с щастието, добавят съществен рационален елемент към странния ми оптимизъм.
 

Последна редакция на 21.02.2008г.
Нанесени поправки: правопис и пунктуация - 3, от тях запетайки -  1; стил - 2

Последно актуализиране на 21.02.2008 13.08 ч.