Начало > Статии > Системни мисли в "Пробуждане"

СИСТЕМНИ МИСЛИ или
Как е свързано всичко

Кой съм аз
 

 

Въведение в "Петата дисциплина" - 09.12.2011 г.

Стабилен поминък и ентусиазъм    -   01.08.2010 г.

За ограничените ни възможности   - 26.06.2010 г.

 

 

 

Неинтуитивното поведение на социалните системи* - 1971 г.

Завръщането на дърветата - 17.09.2010 г.


 

Завръщането на дърветата
За индивидуалната инициатива в Африка

 

 

17.09.2010 г.

В последния "Монд дипломатик" на италиански има много хубава статия за възкръсването на земята в някои африкански страни благодарение на... завръщането на дърветата: на благодатната им сянката; на листопада, хранещ постоянно почвата; на корените им, разрохкващи спечения терен и задържащи животворната влага. Българското издание на вестника (излизащо като притурка на вестник „Дума“) е счело, че въпросният репортаж едва ли ще е интересен за българския читател и не го е включил в последния си брой. Грешка. „Раззеленяването на Сахел” (на английски тук, на италиански тук) е фундамнетална и изключително поучителна статия, трасираща Път. Тя показва важни системни зависимости, които е хубаво да се научим да виждаме и разпознаваме ясно, ако желаем да разберем в дълбочина причините за случващото се, в желанието си да му влияем. Тя говори за индивидуални инициативи и успешното им копиране от дестетки хиляди други, което по същността си е колосална спонтанна, неорганизирана революция... на една земя, забравена от Бога.

Неслучайно Шумахер, Мидоуз и Бъри са били поне от един момент нататък земеделци. Не би могло да е друго яче. Веднъж достигнали до същността на нещата,  до разберането на системите, системните връзки и великолепната логика на природата, притегателната сила на земята става неудържима. Това се случва с мен в момента: набирам информация за методите за отглеждане на коноп – щедра култура доста популярна у нас допреди 50 години, и производството на тъкани и изолационни материали от влакната му. В Италия започват да стават все по-търсени.

 

 


 

Стабилен поминък и ентусиазъм

 

01.08.2010 г.

Не мога да правя пари от превод и продажби на хубавите книги, дето съм ги насъбрал в библиотеката си. [Внимание! А ако са повече книги? А ако са всичките? Ако работим повече доброволци ентусиасти в един хубав офис (или дом, предоставен гратис?!), където да превеждаме, редактираме и вършим всичката издателска работа?] И защо американците да могат, а аз не? ...?!! Ето защо: break even point[1] на търговската им инициатива е по-малък. Т.е. е по-малък, защото е отнесен към широкия американски пазар, който е естествената им търговска арена. Да продаваш една книга на англоезичния свят е едно, да я продаваш на българоезичния е съвсем друго. За англоезичния бизнес хипотезата, да разхвърляш фиксираните разходи (за авторски права, превод, редактор, коректор и предпечат) върху потенциален пазар от стотици милиони потребители, е реалистичен, докато за българския е ... (дори не зная каква думичка да използвам) химера (?).

Но какво означава това? Че ние, българите, сме обречени на изолация от събраното във великолепните книги на английски знание? Достатъчно основание ли е малкият ни брой? (Да не би да се шегуваме, бе?!!) Бихме могли да черпим от оригиналните източници, както го правя аз, но това би означавало добро познаване на английски (и чужди езици изобщо). За жалост това не е реалистична хипотеза, поне не в някакво обозримо бъдеще и при липсата на въпросното знание. Цикълът се затваря. Тогава?

... Нужна е друга логика, която да ни позволи и оправдае превода и разпространението на това знание. Нужно ни е сътресение! (Виж системите в перманентно равновесие и ключовата точка, въздействие, което да я извади от това равновесие!) Въпросът е Каква е тази логика, как се казва и позволява ли тя ведро достойно съществуване на вдъхновения „предприемач“ и екипа му донори?

Въпросът е, ако говорим с икономическите термини, за възвращаемостта на капитала. Нужна е една нормална - минимална, но достатъчна възвращаемост! Всемогъщият ROI – Return on investment[2]! Обаче видяхме, че да се търсим един нормален ROI в случая е немислимо. За инициативи разпространяващи фундаментално знание – такова за осъзнаването, пробуждането и отпушването на ентусиазъм (изваждането на системата от равновесното и положение!), е нужно е „намаление“, „сконто“ на вложението. Откъде да дойде това сконто? Вариантите не са много – трябват донори: един - даващ парици, втори отказващ се от авторските си права, трети работещ безплатно в издателството, четвърти печатащ, пети разпространяващ изданието гратис. Възможно ли е да организираме такова нещо? Какво пречи? ...?!

Ето да какъв извод стигам: донорите трябва задължително да разполагат със стабилен поминък и ентусиазъм. В противен случай ще жертват нещо, за да придвижват инициативата напред. А това не може да продължава дълго, защото е крайно изтощително и хората се побъркват, с което предизвикват проблеми, които ксумират допълнително енергията и ентусиазма ни. Не става.

Всички трябва да имаме стабилен поминък. Стабилен поминък... Стабилен поминък!

Де го стабилният поминък?! Земята? Дребното земеделие? В България – земя бол! ... Това си е една голяма тема за размисъл.

____________________________

1. Минимума продадени бройки, който да покрие направените разходи по производството и пласмента. Или продадените бройки, при които печалбата, но и загубата са нулеви.

2. Съвсем грубо, ROI е печалбата (приходи - разходи) от една бизнес инициатива, разделена на вложения капитал.

 


 

 

За сложното цяло и ограничеността на
интелектуалните ни възможности


 

26.06.2010 г.

Пристигнаха ми наведнъж цели 3 книги на Донела Мидоуз. Говорят за системните зависимости между нещата, хората, явленията. Казват, че всичко е свързано, че нищо не е изолирано от всичкото, и да внимаваме много какво правим, какво мислим, какво ядем, че... А се събудих с размисли как да рационализирам една програма (в службата), та да не се налага повече да се бъхтам като идиот цяла седмица, за да поправям дребни грешки.

Замислям се, че отдавна не ми се е случвало у дома да мисля за служебни работи. Очевидно този път съм се развълнувал повечко. ... И наистина, недоумявам как някой може да измисли и наложи такава схема на работа, при която за поправката на една... „глупост“ в една компютърна програма (добре де, част от сложна процедура за осчетоводяване на един вид бизнес), да се изисква въвличането на 4 различни отдела при изпробването на поправката. Това са невероятни тъпизми - усложнения, за които аз не виждам никакво основание. ... А в службата вече съм станал „тоя, дето се възмущава често“, че сме усложнили, и продължаваме да усложняваме съвсем безотговорно(!) нещата. Прекалено много, ужасно, отвратително, непоносимо много! За какъв дявол?! За да си създаваме повече работа? За да си пазим местенцата?! ...?!!

Ето, такива са първите ми съботни мисли. И всъщност са плод на същата онази логика за неизбежната, изначална и вечна взаимосвързаност между на нещата, за която пише Мидоуз. Та, ние първо създаваме чудеса от сложност без да се замисляме за ефектите им в дългосрочен план (понеже бързаме, или не сме в състояние да правим дългосрочни предвиждания, или не сме способни да ги правим, или не виждаме смисъл от тях), после, с първите проявления на проблемите започваме да се бъхтаме да ги оправяме, обаче затъваме все повече и повече в кашата, която сами сме си  забъркали. Така е докато не си дадем ясна сметка за „всичкото“, за цялото, и частното вписано в него, за последствията във времето и пространството колкото и да са далечни. И до когато по-голямата част от нас започне да осъзнава какво предизвикава на себе си, бъдещите поколения и планетата си с днешното си ограничено мислене. Тогава може би ще станем всички малко по-малко егоисти, ще заживеем по-добре. Това е! За това работя.

Или ще я разбираме всички тази пущина с цялата й сложност(!), или ще ни се наложи да признаем смирено, че не сме в състояние да я разбираме, значи и да я управляваме. Ще рече, да признаем, че ни е необходимо опростяване на нещата, възможно само с раздробяването йм, с прехвърлянето на отговорностите за решенията от „великия мозък“, от „най-силния човек  (или структура) на света“ към хората, които те засягат непосредствено; със смаляването и разчленяването на мастодонските структури, градове и държави!

Може пък да се учим да разбираме едновременно ужасната сложнотия и собствената си слабост?...?! И като следствие да придобием така липсващите ни адекватност и смиреност!?...? За щастие имаме пътеводна светлина, запалена от Аристотел и Св. Августин, донесена до наши дни от Леополд Кохр,  Ернст Шумахер, Иван Илич, Джей Форест, Уендел Бъри, Донела Мидоуз, и подържана днес от хора като Питър Сенги. На нас честта да я следваме и разпростираме, да се съберем със себеподобни, да приобщим останалите и да извървим този път ведри и знаещи, за да опазим себе си, и Земята за идните поколения.

 

Да бъдем на висота!

 

 

 


начална страница

обратно горе

 

www.probujdane.com

пощата ми