ПРОЧЕТЕНО ЗА ТЕБ

www.probujdane.com


Учител и ученик

ОТ КЪДЕ ЗАПОЧВА УЧИТЕЛЯТ

Михаил Шчетинин

УВОД от Павел Лазаров

Ето че вече мога да публикувам тази статия на Михаил Шчетинин, която е част от изумителната му книга "Да обхванеш необятното". Трябваше ми доста време докато редактирам ужасния й превод. Тъжно е когато една безценна книга, като тази, бива осакатявана така жестоко от преводача. Препратката по-горе е към текста й на руски. На български я има, но е невъзможна за четене. Невъзможна! Това е причината да не желая да те препращам към нея. Прогнозирам, че ако започнеш да я четеш в сегашния й вид, ще я захвърлиш на третата страница, а тя е евангелие! Имай търпение и изчакай да я подредя малко.

Шчетинин е педагог-новатор създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 8-ми клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и по баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, ще трябва да го градя аз!)

Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо!

А, една препоръка преди да си преминал към четенето, ако ми позволиш: в текста ще срещнеш възхвали, цитати от комунистически лидери и мили думи свързани с комунизма. Имай предвид, че книгата излиза от печат през 1986 г., значи статията е писана около 84-5-та. Тогава още е имало ... "определени стандарти", без задоволяването на които не е могла да се публикува и прогнозата за времето, тъй че ... Освен това комунистическият идеал, лишен от величието на "диктатурата на пролетариата" и от колективизирането на частната собственост, има известен чар. Авторът говори именно за тези очарователни елементи, когато говори за "комунистическия морал и нравственост". Повече обяснения не са ти нужни. В хода на четенето ще разбереш сам, със сърцето си, доколко авторът е марксист-ленинист и доколко гениален, любящ педагог.

Приятно четене!

 


 

--  Учителската задача   --   Смисълът на живота   --    Стабилните специалисти   --   Живителният извор на мъдростта   --

* * *

УЧИТЕЛСКАТА ЗАДАЧА

Неведнъж съм се питал каква е причината грамотни, добре познаващи предметите си учители, да не могат да работят добре с децата. Такива колеги влизат в час, поправят грешки и пропуски, помагат на децата в работата им, но на другия ден се сблъскват отново със същите проблеми. Започват да нервничат, изпускат се, крещят; помагат и съветват отново, но тази картина се повтаря ли повтаря. Такива педагози са истинско мъчение за тях самите и за всички останали в училището.

Ето какво беше написал на страниците на в. "Комсомолская правда" един млад учител, относно правото си да бъде естествен в час: "Възможно е. Понякога преминавам границата и в моя речник се промъкват и не съвсем учителски думички, но в детската аудитория понякога наистина се налага да бъдеш клоун … В час, както и в живота, трябва да бъдеш искрен и жив…". Така е! Но преди всичко трябва да се погрижиш да има какво да изразиш искрено, естествено и живо. Ако моят колега имаше по-чувствителна душа, той по-рядко щеше да "преминава отвъд границата" и нямаше да допуска така лесно "неучителските" думички в речника си.

Киното през последните десетилетия, очевидно поради необходимостта от сближаване между учители и ученици, критикува с право прекалените учителски амбиции. То се опитва да лансира "другата" педагогика - основана на сътрудничеството между възрастни и млади - на мястото на онази „на маските и клишетата”. Това направление безспорно е хубаво, но за съжаление на екрана често виждаме "демократична" мижитурка, която, в своята „невинна естественост”, губи позициите си на педагог. В стремежа си да създадат такъв герой, авторите често разкриват един сложен и противоречив свят, където "доброто” е в изобилие, но не липсват и псувни. „Но не това е главното - твърдят те, - главното е любовта към децата.” Не-не! Хиляди пъти, не! Учителят не започва с любовта към децата, а с любовта към родината! Учителят е политическият ръководител на своя народ. Той е отговорен пред бъдещето му и трябва да е верен и безкомпромисен защитник на комунистическите идеали. Когато любовта към децата расте на основата на гражданската отговорност; когато същността на любовта към детето е същевременно грижа за духовното му извисяване и грижа за бъдещето на родината; само тогава можем да кажем, че пред нас е истински Педагог. Това не са просто поредните красиви думи. В тях се крие ключът към успеха на нашето дело, към несекващия извор на учителски талант.

Казваме, че животът е борба и че педагогът е този, който въвежда детето в живота, следователно педагогът въвежда детето в борбата. Основният въпрос тук е "В борба с какво и срещу кого?". Ако педагогът няма ясна представа за това, няма да го спасят нито активността му, нито неподправеността му. Макаренко не се е уморявал да повтаря, че учител извън политиката няма. Днес повече от всякога е важно да разберем, че главната задача на учителя е да се учи и да учи на комунизъм (повече в смисъл на равноправие и взаимно уважение, отколкото в смисъл на "диктатура на пролетариата", бел ред.). Ако си учител,  разполагащ с подходящи инструменти, да направиш урока си интересен е задължително. Отличното познаване на материята е също задължително, но не и достатъчно. Ще рече че да познаваш чудесно материята си и да правиш уроците си интересни, не стига, за да бъдеш добър педагог. Без знания и майсторство не бива дори да пристъпваш училищния праг! (Неграмотните учители - за съжаление има и такива - изобщо не ги разглеждаме!) Дори и да водиш добре часовете си, ако страниш от живота, ако борбата за преустройството на живота и света ти е чужда, това означава, че изпълняваш лошо учителския си дълг да извайваш личността на ученика (горе)

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Ти си мой ученик, аз съм твой учител, хайде да помислим заедно защо сме се родили ние с теб, защо живеем на тази земя, защо сме се срещнали аз и ти.

Много е важно първо да намерим отговорите на тези въпроси за самите себе си. Чак след това можем да си позволим да ги разясняваме ярко и аргументирано на децата. Но за проясняването на картината на живота, за намирането на нашата роля в нея са необходими не общи приказки, ами изстрадани, идващи от сърцето думи. Ние все още сме в търсене на тези думи и на тези отговори. Осмисляме всичко наоколо, напъваме паметта си, вглеждаме се в съдбите на онези, които не са сред нас. Търсим ги в дърветата и цветята, в морето, в звездите и в птиците. В поезията. Да, в поезията на живота! С достигането до нейните дълбини и до нейната истина, започваме да разбираме себе си и другите. Започваме също да разбираме какво се крие зад думите че "нищо на земята не преминава безследно". И идва изгарящото чувство за неразривната ти свързаност с всичко съществуващо на земята: ако настъпиш цвете или счупиш клонче, ще усетиш как губиш нещо вътре в душата си; причинената другиму болка, приемаш като удар към самия себе си. В живота е свързано ВСИЧКО! Докосването ти до едно нещо се отразява мигновено на друго. Учителю, нека отношението ни към природата и към другите да бъде както като към частици от цялото, като към равностойни части на вечността! Помни, учителю, напътствието на Гьоте: "При изучаването на природата вие сте длъжни, да възприемате винаги единичното като всеобщо! Няма нищо вътре, няма нищо вън, защото това, което е вътре, това е и вън. Така че схващайте незабавно тази Света тайна.”

Как да съчетаем обаче своето аз с онова на другите и с общото за цялата природа? Как да направим това аз боеспособно, жизнено и органично? Къде е той, най-правилният път към хармонията? На това търсене, на откриването и утвърждаването на истината е била посветена цялата предшестваща човешка история. Колко живота са били прекъснати по този път! Колко сълзи и кръв са били пролети докато главните думи на земята не са станали: свобода, равенство, труд, братство, комунизъм. И през колко още неизброими изпитания ще премине човечеството в борбата си за тяхното възтържествуване?! Имаме ли право ние, учители или ученици, да останем спокойни встрани от този път? Имаме ли право днес да стоим в канавката на живота?

Когато намерим отговора на основния въпрос "Защо съществувам? Защо именно аз?", тогава ще си отговорим и на хилядите други въпроси. Ще разберем, че човекът е звено от веригата на поколенията, съединяваща минало, настояще и бъдеще. С осъзнаването на смисъла на живота започва възпитанието на личността. Оттук започва и развиването на чувството за съпричастност с делата и мечтите на нацията, на убеждението че мое и наше са неразривни. Достигането до същността на битието, рано или късно, води до размисъл за същността на човека. Откритието на Маркс че "... същността на човека е в съвкупността на всички обществени взаимоотношения", може да бъде ориентир на педагогиката в работата по цялостното оформяне на личността. През младостта доминира стремежът към самоутвърждаване, но само осъзнаването на истинската човешка същност открива пътя към пълната реализация на личното аз. Марксисткият мироглед трябва да стане основа на духовното извисяване на човека. Всяко дете трябва да може да вникне в реалността така че да почувства с цялото си същество, дълбоко в сърцето и в ума си, доколко неговото израстване, признание, разцвет на силите, на ума, на таланта, е свързано с мащаба на неговия труд в името на общата кауза и на преобразуването на обществения живот. Да бъдеш човек означава не да употребяваш, а да твориш живота, ДА ГРАДИШ ЗА ДРУГИТЕ! Марксистката формула за човешката същност не може да бъде разкрита просто с една беседа или лекция. Двайсетгодишният ми педагогически опит ме убеждава категорично, че за нейното разкриване допринася целият училищен живот: учението и труда, които са основани на принципа на комунистическата нравственост, на колективизма, на справедливостта и на общите духовни интереси на учители и на ученици.

Който се замисля над смисъла на живота, който не се уморява да си задава въпросите "какво съм аз?", "каква е мисията ми тук?", той рано или късно започва да разбира, че егоистът, който живее единствено за себе си, убива своето аз. Психиката на един егоист е безвъзвратно поразена от страхове и озлобление, които разрушават необратимо физическото, умственото и духовно здраве. Само този, който живее за хората, който им отдава най-доброто от себе си, който се стреми да утвърждава доброто и красотата в живота, познава истинското човешко щастие. В това е мъдрата диалектика на отношенията между наше и мое.(горе)

СТАБИЛНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Случи ми се да участвам в дискусия по темата "Какъв трябва да бъде учителят днес". Развълнува ме позицията на един известен критик, който  разгорещен от полемиката, страстно доказваше, че в училището трябвало да има определен процент педагози-новатори и определен процент просто "стабилни специалисти" – такива, които били способни да дадат "необходимия минимум знания". "Слезте на земята - призоваваше той. – Ако назначите три милиона гениални новатори в училищата,  те така ще ги преобърнат, че няма да можете да им съберете краищата … Най-добре е отначало да помислете, на какъв процент от учениците, според природата им, е нужен учител-новатор, и на какъв просто здрав специалист …"     Тази дискусия беше изнесена на страниците на пресата и стана достояние на широк кръг читатели. Особено остро отреагираха на нея педагозите и, което беше най-удивителното, много от тях бяха искрено убедени, че в училището са напълно достатъчни здравите специалисти (онези „обезпечаващи минимума от знания”) и че талантливия учител в повечето случаи работи напразно и заради това, естествено, му е нужен "подходящо подбран контингент". Една учителка с 40-годишен стаж от едно московско училище, където бях поканен, каза: "Ако ние изискваме талант от учителя, училището ще остане без кадри, а педагогическите ВУЗ-ве ще останат без студенти. Би било реално да поставим въпроса така: за всяко училище само добри учители!". Полемиката стана толкова остра и позициите толкова непримирими, че на мен ми се прииска да се върна отново на тази тема. 

Мнозина споделят общото мнение, че в училището трябва да работи просто един добър учител. „Добър учител”? Но какво разбираме под това понятие? По всичко личи, че такъв учител трябва да изпълнява професионално своите задължения. Обаче основен показател за качеството на педагогическия труд трябва да бъде  нивото на оформеност, развитие и възпитание на личността на ученика, достигнато в резултат на педагогическото въздействие. Ориентир се явява постигането на главната задача на училището - възпитаването на идейно-убедена, всестранно развита личност, готова на самоотвержен труд в името на процъфтяването на родината; личност утвърждаваща в ежедневието нормите на комунистическия морал и нравственост. Времето каза "не" на тесния, пък бил той и "стабилен", специалист. Нашият идеал е многостранно развитата личност! Випускникът не може и няма право да мънка "не мога". Това е причината да сме в правото си да предявяваме най-високи претенции към нивото на възпитание. Поради същата причина днес се борим за поставянето на пределно висока цел и за създаването на всички условия за нейното постигане. За да може човек да се проявява не само в определен момент - в своя "звезден час",- ами за да може да се самоусъвършенства и самообновява постоянно, за да превърне "звездния си час" в един  "звезден век".

Ето го непрекъснатият диалог между човека и обществото:

-   Кой си ти?

-   Аз съм човек!

-   Докажи го. Потвърди го с дела, достойни за теб и за времето.

-   Потвърдих го.

-   Потвърди го отново и достигни до нови граници, още по-трудни, още по-високи…

Да се работи и живее на високи обороти, не е чуждо на многостранната човешка природа. Вместо от думите "не мога" той трябва да се ръководи от други, напълно противоположни думи: "Аз мога, защото съм човек! Нямам право да живея по друг начин, защото аз съм част от своя народ и тази част трябва да бъде здрава и надеждна." Това е оптимистичната формула за човешкия живот. Може ли, при такива изисквания към училището, да бъде добър педагог онзи, който "не сваля звезди от небето" и прави само "от - до"? Не може. Не може, защото не е в състояние да поведе след себе си тъпчещия на едно място и невиждащия пътя. В самия тезис на позицията "за такъв педагог-новатор, такъв процент ученици" се крие признанието, че талантливия педагог е необходим само на избрани надарени деца. Но всички здрави деца са поначало талантливи, следователно мислещият, творческият учител е необходим на всеки. И няма какво толкова да се спори, но ние спорим. Значи причината за спора не е в опасението, че талантите ще развалят училището, а в отношението към природата на детето. Но ако изходим от вярата в неговите потенциални сили, ще се наложи, вместо да хабим времето си в дискусии, да търсим нова система за възпитание, съобразена с неговите възможности. Това очевидно не се харесва на всички.

Отдавна съм забелязал, че обичат да делят децата на "силни" и "слаби" онези хора, които по правило са "случайни" в училището. Техният идеал е училището без деца с тяхната живост, неуморимост, неповторимост. Веднъж слушах, как една учителка, след нападки по адрес на нямащите слух, хвалеше един ученик: „Той е добро момче, много рядко ще се възпротиви. Седи си мирно в час и си мълчи…”.  Тази учителка е един „стабилен специалист”, познаващ своя предмет. В нейните часове е тишина … Гробна. Повечето деца знаят учебника "от - до". Обича, както сама си признава, да "вселява страх". Тя има отработен с годините арсенал за психологически натиск, или по-скоро репресия. Тя слуша единствено себе си и се наслаждава на властта си. Не понася възражения и не ще се потруди никога да се настрои на някаква друга вълна. "Най-важното е да ме разбират. Това е главното." Инспекторите я сочат за пример: "Работяга… Звезди от небето не сваля, но от работата си разбира, затова и децата й са с добър успех". А предметът й се удаваше трудно на учениците, защото не обичаха тази, която го преподаваше. Чувството на антипатия към наставника неминуемо се отразява на отношението към неговия предмет. А ако този предмет го изучават не един ден, ами с години? А ако симпатия не предизвиква нито един учител? Не е трудно да си представим последствията от такова обучение. Познанието - това е преди всичко общуване на учителя и ученика и на учениците помежду им. Стремежът за общуване заема значително, понякога водещо, място сред мотивите за съвместна практическа дейност. Удовлетворяването на тази потребност е свързано с чувството на радост. (горе)

ЖИВИТЕЛНИЯТ ИЗВОР НА МЪДРОСТТА

За какво продуктивно общуване може да става въпрос, ако за учителя добър ученик е този, който „не гъква”? Насилствено натиканите знания са един мъртъв товар. Те никога няма да станат живителния извор на мъдростта. "За външния порядък, за външно добрите маниери, за показната дресировка е необходима единствено твърда ръка и многочислени забрани - пише Януш Корчак. - Колкото по-оскъдно е духовното ниво на „педагога”, колкото по-безцветен е нравствения му облик, толкова по-голяма е грижата за собствените му покой и удобства, толкова повече са забраните и заповедите, продиктувани от подправената грижа за детето". Едва ли ще поискаме да натрапим такъв "специалист" на нашите деца. А той все още не е рядкост в училище. Не е рядкост, защото неговата дейност се оценява само по нивото на знания на учениците. На мнение съм, че има случаи, в които самата същност на учението е разбрана грешно в учителските среди. Признавайки, че главния труд на ученика е ученето, ние не го учим на този труд, ами се грижим само за това да му дадем определено количество знания по основните науки. Придобиването на знания обаче не е самоцел, а средство. Или с други думи, то е едно от важните средства в образованието и развитието на личността наред с трудовото, физическото и естетическото възпитание.

Партията ни учи на комплексен подход към решаването на педагогическите задачи, призовавайки ни да не изпускаме от вниманието си водещата цел на училището: възпитаването на всестранно и хармонично развита личност, активен строител на комунистическото общество. В "Основни направления на реформата на общообразователните и професионални училища" като червена нишка преминава завета на Ленин: "Трябва работата по възпитанието, образованието и учението на съвременната младеж да бъде възпитаване в нея на комунистически морал". Този партиен документ определя смисъла на дейността на училището: в часовете, в производителния или общественополезния труд, в залите за физкултура, хореография и рисуване, да подготвяме (изразявайки се с езика на Маркс) "най-добрите граждани". Най-добрите! Специалистът ориентиран към един единствен предмет, онзи, който не може или не желае да бъде организатор на активността на ученика, който не му помага да гради своя живот на основата на ученическото самоуправление, е негоден за съвременния етап на развитие на народното образование. Учителят, каквото и да преподава, е длъжен да преподава по главния предмет "постигането на смисъла на живота и истинското човешко щастие". Педагогиката не може да бъде назубрена, нито може да бъде сътворена един път завинаги. Същността на дейността на педагога е творчеството, изследването. Успешната работа днес не дава гаранции за утре, защото утре е едно ново изпитание.

Връщайки са на въпроса какви качества трябва да притежава учителят, ето едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е! Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически заложби, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха. Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка, съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив, ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове".

 Децата са главните ни съратници в работата над всяко човешко аз, включително над онова на самия педагог. Те не са възпитаници, те са сподвижници. Аз съм за диалог с децата като с равни. Аз съм за издигане на авторитета на доброто и на честта, независимо от длъжносттите и формалното образование. Целият ми педагогически живот ме е убеждавал многократно, че бързото и стремително израстване на колектива е възможно само при демократични отношения. И че трудностите могат да се превърнат в благотворен стимулатор на растежа, когато търсенето на пътищата за преодоляването им е съвместна грижа. Колективът започва с мечтата, със значимата за всекиго  цел, в която всеки разпознава своя личен интерес или нужда. Най-краткият път до моето, до личното, преминава задължително през осъзнаването на нашето. През искреното уважение към другите.           (горе)

== следва  ==


обратно в "Пробуждане"

 

Последно актуализиране на 09.01.2013 04.49 ч.

www.probujdane.com