ЗА ПЪТЯ КЪМ ПРОЗРЕНИЕТО - РАЗМИСЪЛ


 

Остава ми много малко време за четене, но, както винаги, чета по няколко книги. Сега предпочитаната тема е дух, душевност, душа, енергийната човешка същност, аура, биополе и т.н. Интересен е пътят, който ме довежда до тук. Преди 7-8 години (струват ми се цяла вечност!) всяко едно отпътуване за Милано в края на ваканцията беше истинска драма - ужасно сътресение, сълзи, депресия. Непосредствено след един такъв момент, и по неведоми пътища, се отзовавах в подземния етаж на централна миланска книжарница, хванал в ръка жълта книжка със странното заглавие Силата на волята. Това беше първия ми допир с непонятната, но очарователна, тема за връзката на човешката психика с всичкото и с теорията за неразделното човешко цяло. Говореше се как се оказвало, че мислите влияят както на мускулите, така и на сърцето и на останалите вътрешни органи, посредством жлезите с вътрешна секреция - очарователно, загадъчно, мистично.

Нямало как да си здрав ако непрекъснато се оплакваш от нещо и обратното. От онзи момент до днес продължавам да получавам ежедневно неоспорими доказателства за правотата на тази теория. Нещо повече: това е истината, която ме вдъхновява и води; това е прозрението, което ме прави щастлив и различен от по-голямата част от хората. Ведрото достойно съществуване е привилегия за хората със силна воля и неутолима жажда за живот, за хората С ВЯРА! Всякаква друга комбинация от настроения и личностни характеристики не позволява ведър живот. Браво, бе, тарикат! ще възкликнеш - Оптимистичен поглед към живота!? Да ти дам моята заплатка от 250 лв., па да ти видя оптимизма ...! Разбирам ... и ми е много мъчно, но съм убеден, че който търси светлата идея, за да се вкопчи в нея и да живее с вяра, я намира. И си давам сметка, че това не се постига нито лесно, нито бързо. Даването на рецепти в тази област, дори да е възможно, е много рисковано (същото е и с обвиненията), тъй че просто ще ти споделя онова, което крепяло мен в най-трудните ми моменти. Ето, в онези моменти ме е крепяла любовта на най-близките ми хора и вярата в Бог; вярата и убеждението, че това, което се случва, е трябвало да се случи именно така и независимо от собствената ми воля. Но .. защо ли ти разправям всичко това? ... А, да - за да проследя пътя довел ме до темата за душевността.

Налага се да отворя дума за вярата в доброто. (Смееш ми се?! Наивен ти се струвам? ... Смей ми се, но като ти се скапе пак настроението, спомни си какво си прочел тук, най-малкото пак ще се смееш на наивността ми.) Аз отъждествявам вярата в доброто с любовта към истината. Защитата на истината казва моят шеф е най-лесна. Не се налага да измисляш, да кроиш сложни комбинации и да се оплиташ в тях. Да си на страната на истината, именно поради това, че е най-лесно, е необходимо условие за ведрото съществуване. Това означава, че големите тарикати, колкото и да се надуват и колкото и да парадират и да демонстрират могъщество, и колкото и да ми крадат колата и да се гаврят с мен, и да се забавляват с моите парички (или, може би, именно заради това!) са далеч светлинни години от моята завидна ведрина. А примерът им толкова примамлив за подрастващите е най-сигурния начин за опропастяването на един човешки живот. За да не съм голословен привеждам думите на мексиканеца Карло Салим най-богатия човек в Латинска Америка, - завещани му от неговата майка. Те са в отговор на въпроса на какво се дължи забележителния му успех (обърни внимание, че той не уточнява дали се смята за успял!):

Успехът няма нищо общо с онова, което хората обикновено мислят. Не се дължи на благороднически или научни титли, нито на наследена кръв или на престижа на училището, чийто възпитаник си. Не се дължи на размерите на къщата ти или на броя на автомобилите паркирани в гаража ти. Не е свързан с това дали си ръководител или подчинен и с членството ти в престижен клуб или асоциация. Няма нищо общо с властта, с която разполагаш; с това дали си добър администратор или с умението ти да говориш пред публика и с прожекторите, които те следват когато го правиш. Не е в технологиите, които използваш, или в титлата пред името ти. Не зависи от това дали си предприемач, дали говориш много езици, дали си чаровен, млад или стар.

Успехът зависи от това колко хора ти се усмихват, колко хора обичаш и колко оценяват искреността и свободния ти дух. Свързан е с хубавия спомен за теб когато си далеч; с броя на хората, на които помагаш, и на онези, на които си се постарал да не навредиш; с това дали таиш или не омраза в сърцето си; с това доколко твоите триумфи отразяват или се разминават с мечтите ти. Успехът е в умението да си сред хората, не в контрола над тях. И зависи от това дали си използвал главата си толкова колкото сърцето си; дали обичаш природата и децата и дали полагаш грижи за възрастните. Той е в твоята доброта, в желанието ти да служиш и в последователността на поведението ти. Не зависи от броя на последователите ти, но от броя на онези, които наистина те обичат. Той е  твоята чиста съвест, неопетненото ти достойнство и желанието ти да си нещо повече. Не да притежаваш повече!

Казал го е великолепно!

 

Септември 2005 г.

 

начална страница