Начало > Статии > Писмо до един реформист в "Пробуждане"

 

 

 

 

   

 

Писмо до един реформист
(до Радан Кънев)

Тревизо, 28 септември 2008 г.

 

Радане,

 

Започвам да ти пиша след прочита на новините и коментарите за пребития в София журналист Огнян Стефанов. Кога ще привърша, не зная.

- - -

Знаеш ли, допреди време след почита на такива емоционални вести ми беше много тежко, размишлявах дълго, правех какви ли не хипотези за възможния изход. Днес пак преглеждам „Медиапул”, „Дневник”, „Сега”, „Нюз бг” и „Всеки ден” в търсене на новината, на зрънцата на промяната (но вече без особена надежда и без болка!). Вместо тях се сблъсквам с омраза, с гняв и евтин бабаитлък; с откровена простащина и нелепи призиви за бунт, и пак псувни. Тук-тамеееееееее някое свенливо питане: „Абе, ние кво правим, освен че псуваме?”. (Обаче мен не ме боли повече. Не ме боли повече!) После отивам да видя дружината какви ги мисли. „Дружината” това са избраните ми блогери. Сред тях си и ти.

 

Доколко ще ни стигнат силите

Стимул за това писъмце са ми написаното от теб по повод „случката”1 и коментарът ти при Комитата2, в които говориш, че би се съюзил само с хора, готови да пометат сегашната система за „вътрешна сигурност”, и че едни избори сега едва ли биха подобрили много положението, понеже ни липсвал прецизен план за действие. (Аз го говоря това вече 5 години!) И ето ме на на другата сутрин, с първото си за деня кафе и лист хартия3, за да ти пиша, защото те усещам ... близък и чист, търсещ(!), съзаклятник и колега. Защото виждам, че и аз и ти се сблъскваме с едни и същи гадни въпроси, и изпитваме и двамата същото смесено усещане, че не можем да оставим нещата да продължават така; че борбата има смисъл, но не при всички обстоятелства и не на всяка цена. И че ни липсва нещо важно - сила ли, информация ли, или достатъчно съюзници ...(?). Може би методи? ...?!

Виждам, че и ти се питаш „So what?”, „Какво от това?”. Какво ще последва, ако още утре  ”добрите” - аз и ти, да кажем - вземем всичката власт!? Какво?! Готови ли сме? Достатъчна ли ще ни бъде тя, та да пометем и сложим ред в този квартал/ град/ област/ министерство, в тази държава и този Съюз? Или системата е прекалено силна и по-скоро ще смачка и нас, както е правила прекалено много пъти с други „добри герои”?! (Властта изкривява казват.) И виждам, че и за теб отговорът е една кисела усмивка, говореща „Не зная. Не е изключено ...” Тогава?  ...?

Трябва ни план, казваш. Подробен план - стъпка по стъпка, ден по ден за демонтирането на престъпната машина. Съгласен, но ... Коментирах и в блога ти, а тук ще повторя и ще подчертая: нещата са толкова оплетени, мрежата е толкова сложна, че волята и усилията на отбор юнаци днес едва ли ще стигнат за разплитането й в някакви разумни срокове, т.е. без да се оплетем и ние здраво (Това е същото гадно усещане от по-горе, дето ти казва, че не сме достатъчно силни, каквото и да си говорим.) „Тогава?!”

 

Нужна е промяна на мисленето

Аз казвам, че е нужно насаждането на друг вид мислене у нашенеца - първенство на свободата и достойнството вместо парата; любовта вместо властта; ведрото съществуване вместо притежанието и службицата; вечният стремеж към истината вместо зяпане на телевизия, - за да ни бъде той опора в борбата! Но трябва да знаем КАК да му го насадим това ново мислене. Знаем ли как? – Не знаем. Имаме ли хипотеза как би могло да стане? – Да. За това е приказката ми.

„Не можеш да промениш начина на мислене на един човек, но можеш да му дадеш инструменти за работа, които ще го накарат да го промени сам.” Това прочетох вчера и се сетих за теб и реформаторския ти порив. Протестите, лекциите и събранията са ОК, обаче трайната промяна, истинската реформа4 и бленуваното ведро съществуване ще ги достигнем само в следствие на много здрав труд – моя и твоя като начало. Трябват ни търпение, методи и инструменти, Радане5, и увереност, че пътят е този. Търпение, защото промяната на мисленето е задължително условие за всяка трайна реформа и изисква време6. А методи и инструменти ни трябват, първо, за да знаем къде отиваме и, второ, за да държим посоката и отчитаме предвижването си, колкото и бавно и криволичещо да е то.

Промяната на мисленето макар и бавна е възможна. Тя вече е в ход, ако искаш дори само с моите и твоите търсения, но не може да бърза при сегашните обстоятелства. Нужно ни е огромно търпение, вяра и още много учене, непрекъснато и колективно учене, за да открием връзките между нещата и за да се научим как да им въздействаме по най-умелия начин.

 

Какво научихме за 19 години

Какво научихме, реформисте, в годините на прехода? Какво научихме ние, българите, от грешките и успехите си? Какво научих АЗ?

Струва ми се, че последният е въпросът, който българинът си е задавал най-рядко в последните години. Обаче днес откривам с нескрит ентусиазъм, че са започнали да си го задават все повече и повече хора, че търсенето е започнало и че набира сила. Виждам теб и другите търсещи из интернет; виждам будните си другари-учители, с които проектираме „Новото образование”7; виждам непокорните деца на България, отхвърлили категорично вероятността да станат фотокопие на дремещите си родители (или на преподавателите си несретници). Самият аз вървя, блъскам се, търся и изнамирам, чета, питам, уча, формулирам предложения, теории и планове за бъдещето. Записвам и публикувам информация8 за препятствията, отклонявали ме дълго от пътя ми до някой важен резултат. Ето така ще ни е, вярвам, по-малко трудно при всеки следващ опит - мой, твой или нечий друг няма значение. Само така ще учим и ще напредваме постоянно по пътя си към достойното съществуване.

 

Теорията на системите

На няколко пъти вече при теб чета неща, които съм откривал с възторг малко преди това в книги, които считам за гениални - такива, дето по изумително ясен начин слагат ред в идеите ми и дават обяснение на интуициите ми (оказали се верни). Сигналните думи при теб бяха (цитирам по памет): „Силата на един политически съюз е определена от най-слабия му съюзник!”, а това е една от известните характеристики на ... системите. Системите или по-скоро теорията на системите, която е в състояние да илюстрира повечето от нещата, които ни се случват. И ето я връзката с коментара ми за сложната нечистоплътна мрежа: оказва се, че всяка система има слабо място. Изследвайки я внимателно и въздействайки върху слабото й място, нещата се преобръщат драматично! Не мигновено, не бързо, но трайно и винаги! Системите показват нагледно защо например българските депутати са толкова постоянни в ползването на луксозни служебни автомобили, каквото и да ни говорят от телевизионния екран, и обясняват какво прави от лидера Лидер и от реформиста Реформист.

Всъщност ти пишех, за да споделя с теб ентусиазма си от изнамирането на Път и да ти разкажа какви ориентири ползвам аз. Ако са ти интересни и им обърнеш внимание, за мен ще е радост. Ако ли не, здраве да е. Знам че си човек зает.

 

Изкуството и практиката на учещата организация

Системното мислене е последната от 5-те дисциплини, предопределящи колективните постижения по пътя към промяната. „Петата дисциплина” е книгата, за която искам да ти говоря. [Зная, че на български я няма, затова ето пълното й заглавие на английски: „The fifth discipline. The Art & Practice of the Learning Organization”9 на Питър Сенги (Peter Senge10).] Там още в началото ще прочетеш за системите и за това, как „малки действия могат да доведат до изключителни резултати, но „лостовете” за такова умело въздействие обикновено се намират на най-неподозираните места” и как „прекалено често усилията ни да въздействаме върху някой негативен феномен водят само до допълнително влошаване”, как прилагането на несистемно решение – „закрепването на положението” – предизвиква само повишена нужда от решения; и как в заблудата си се борим по-често със симптомите, вместо с причините в основата на проблемите11. Говори се за изкуството и практиката на учещата организация, подсказва се как да оценяваме предварително продуктивността на „реформистките” си усилия, за да не ги хвърляме повече на вятъра.

Една от първите стъпки към това „майсторство” е осъзнаването – спирането на обвиненията към другите за това, което ни се случва, и разпознаването на собствената си роля във всичкото. Така най-накрая (което е началото!) ще можем да се видим като част от цялото, като негов основен елемент, от който то зависи. Ще рече: да прозрем, че далеч не сме безпомощни и още по-малко безучастни в случващото се. До този момент ние, българите, не сме успели да си дадем достатъчно ясна сметка за това.

Реформата, значи, започва от душите и сърцата на хората. От осъзнаването на ролята им в случващото се. Това, разбирам днес, освен че е постижимо, има и разнопосочни положителни ефекти, и е върховно усещане за грандиозно колективно израстване - учене (Organizational Learning),- възможно навсякъде, където има минимума свобода и хора с ясна визия за бъдещето, с любов към истината и искрения продуктивен диалог.

Приключвам с един цитат от книгата (стр. 190):

„Ползата от съчетаването на системното мислене и подходящите мисловни схеми ще бъде не само подобряването на мисловните ни схеми (какво мислим), но и промяната на начина ни на мислене (как мислим) – от мисловни схеми, доминирани от конкретните събития, към мисловни схеми, разпознаващи бавните процеси на промяната и структурите в основата им.”

Сенги ни казва еднозначно откъде да започнем – от себе си! Да учим, за да  постигаме лично майсторство, защото колективното израстване е израстване на майстори. На хора свикнали да слушат внимателно, да се аргументират, като говорят, и да мълчат, като видят, че от приказки много много смисъл няма; и да отстъпват, като им става ясно, че бъркат!

 

Да учим, за да бъдем лидери, създаващи лидери! Това е, според мен, пътят, реформисте.

 

Благодаря ти и ...

Бъди здрав! 

 

Павел

 


[1] http://radankanev.blogspot.com/2008/09/cui-bono.html

[2] http://komitata.blogspot.com/2008/09/blog-post_24.html

[3] Оригиналът на това писмо написах на ръка.

[4] Да не се бърка с „революция”, което, според мен, е драматична промяна в полза на нов елит!

[5] По-нататък ще стане въпрос за начините за промяна на мисленето/ „мисловните схеми”.

[6] До вчера си мислех, че е направо невъзможен, но днес мисля друго.

[7]  www.novoobrazovanie.org

[8] http://www.probujdane.com/new_edu_dnevnik.htm

[9] http://www.solonline.org/FifthDiscipline

[10] Първоначално бърках, като го произнасях Сенджий, бел. Павел 14.01.2009 г.

[11] За мен борбата с корупцията е такава една борба със симптоми вместо с истинските проблеми, които са страх, криворазбрано благоденствие, комплекси и т.н. Все неща личностни а не колективни! Същото е и с борбата за очистване на МВР от бандитите. В една държава с толкова много бандити и с такова ... отношение към престъплението, според мен е изключено да успеем.

 

 

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com