Въведение в "Петата дисциплина"

Започвам да публикувам тук текстове, въвеждащи в теорията и практиката на "Системното мислене". С прочита им, вярвам, сам ще си отговориш защо те занимавам с тях, но нека и да ти го напиша: Системното мислене е начин да разбираш цялото и елементите му, и, не само според мен, е фундаментално за формулирането на смислена градивна позиция и действие по решаването на даден проблем. А аз нали все по решението на някой проблем умувам...

*

"Петата дисциплина: Изкуството и практиката на учещите организации" на Питър Сенги (Peter Sengе) е книга (виж тук), която насочва вниманието ни върху колективния начин за справяне с проблемите - с помощта на метод, наречен „Системно мислене”, имащ амбицията да трансформира фирми и корпорации в учещи организации. Петте дисциплини представляват теории и методи за развиване на трите фундаментални предпоставки за ефективното учене:

1. поощряване на най-високите стремежи,

2. водене на смислен диалог и

3. разбиране в дълбочина на сложността.

 

Петте дисциплини

Петте дисциплини, допринасящи за създаването на всяка една учеща организация и третирани в тази книга са:

Личното майсторство - дисциплина за постоянното изясняване и прецизиране на личната визия, за канализирането на индивидуалната енергия, за развиването на търпението и обективния поглед към нещата.

Мисловните схеми - дълбоко вкоренените индивидуални преположения, обобщения или образи на реалността, определящи разбирането ни за живота и света, и предопределящи действията ни.

Изграждане на обща споделена визия - действията за даване на публичност на общите образи на бъдещето, поощряващи действителната ангажираност с каузата и включването в работата, вместо адаптирането и спазването на правилата.

Колективното учене, което започва с диалог, е способността на членовете на колектива да се абстрахират от предразсъдъците си и да участват искрено и градивно в колективното обмисляне.

Системното мислене – е "Петата дисциплина" - тя е тази, която свързва в едно цяло останалите 4.

Системното мислене има на свой ред нужда от дисциплините "изграждане на обща визия", "мисловни схеми", "колективно учене" и "лично майсторство", за да открие целия си потенциал. Изграждането на обща визия поощрява дългосрочния ангажимент. Мисловните схеми акцентират върху отвореността, необходима за осветляване на недостатъците в сегашното ни отношение към живота и света. Колективното учене развива уменията на групата хора да видят по-голямата картина, отивайки отвъд индивидуалната си гледна точка. И личното майсторство поощрява личната мотивираност да учиш постоянно какво се случва на света благодарение на нашите действия.

Споделената визия - Глава 10 от "Петата дисциплина", Питър Сенги, 1990 и 2006 г.,

превод Павел Лазаров, 2012 г.

Може би си спомняте филма „Спартак” - драматизация на историята на римския роб-гладиатор, предводител на армия от роби, възстанали през 71 г. пр.н.е. Те побеждават на два пъти римските легиони, но по-късно след дълга обсада и драматична битка претърпяват поражение от генерал Марк Красий. Във филма Красий се обръща към хилядите оцелели от армията на Спартак с думите: „Вие бяхте роби и ще бъдете отново роби. Поради милостта на римските легиони справедливото ви наказание, разпъване на кръст, ще ви бъде отменено. От вас се иска само да ми предадете роба Спартак, защото не знаем кой е той.“

След дълга пауза, Спартак (интерпретиран от Кърк Дъглас) се изправя и казва: „Аз съм Спартак.“ Тогава мъжът до него се изправя и казва „Аз съм Спартак.“ Човекът до този също се изправя и казва „Не. Аз съм Спартак.“ За минута всички от победената армия са се изправили на крака.

Независимо от това, дали тази история е апокрифна, или не, тя казва една дълбока истина. Всеки един от изправилите се мъже избира смъртта. Ала тяхната вярност не е спрямо Спартак – човекът, ами е спрямо общата споделена визия, която Спартак само вдъхновява: идеята, че робите биха могли да бъдат свободни хора. Тази визия е толкова обсебваща, че нито един от победените вòйни не понася мисълта да се предаде и с това да се върне към робския живот.

Една споделена визия не е идея, дори не е важна идея - каквато е свободата. Вместо това тя е сила в човешките сърца, сила с изключителна мощ. Тя може да е вдъхновена от една идея, но веднъж прехвърлила определени граници – ако тя се окаже толкова привлекателна и обсебваща, че да спечели поддръжката на повече от един човек, тогава тя спира да бъде нещо абстрактно – превръща се в нещо, което дори може да бъде докоснато. Хората започват да я виждат, като че ли е реалност. Едва ли има друга сила в човешките отношения, която да има такава забележителна мощ като споделената визия.

Най-просто обяснение на понятието споделена визия е, че тя е отговорът на въпроса „Какво желаем да създадем ние?“ Точно както личната визия е съставена от картините и образите, обитаващи сърцето и съзнанието на един индивид, така са и картините на споделената визия за хората в една организация. Те създават усещането за съпричастност/съзаклятие, проникващо навсякъде в организацията и осмислящо разните дейности там.

Визията е действително споделена, когато вие и аз имаме сходни картини на бъдещето и всеки от нас знае, че това важи и за всички останали взети заедно, а не само по отделно. Когато хората имат споделена визия, те са свързани, скрепени един за друг от общо вдъхновение. Персоналната визия се зарежда с енергия от дълбоката персонална заангажираност с визията. Споделената визия се зарежда от общата заангажираност. И наистина ние стигнахме до убеждението, че една от причините хората да се стараят да създават споделена визия е тяхното силно желание да се чувстват обвързани с особено важни начинания.

Споделената визия е от жизнена важност за учещата организация, защото тя задава посоката и дава енергията за учене. Докато адаптивното учене е възможно и без споделена визия, съзидателното учене е възможно само при условие че хората правят значителни усилия да постигнат нещо, засягащо ги дълбоко. Наистина цялостната идея за съзидателното учене – което е разрастването на умението ти да твориш и създаваш, ще продължава да изглежда абстрактно и безсмислено дотогава, докато хората не се развълнуват/ вдъхновят/ въодушевлят от една визия, която те желаят истински да реализират.

Днес визия е познато понятие в корпоративното управление. Но ако погледнете по-внимателно, ще откриете, че повечето от „визиите“ са персонални, на един лидер (или водеща група) и наложени на организацията. Такава визия в най-добрия случай диктува подравняване/съответствие (compliance), a не убеденост (commitment). Една споделена визия е визия, в която мнозина са искрено убедени, защото тя е отражение на техните собствени персонални визии.

(следва)