Начална  >  "Петата дисциплинаа"  

Петата дисциплина
част от "Системни мисли"

 

Кой съм аз

 

Въведение в "Петата дисциплина"

 

Споделената визия

 

 

 

Въведение в "Петата дисциплина"

Започвам да публикувам тук текстове, въвеждащи в теорията и практиката на "Системното мислене". С прочита им, вярвам, сам ще си отговориш защо те занимавам с тях, но нека и да ти го напиша: Системното мислене е начин да разбираш цялото и елементите му, и, не само според мен, е фундаментално за формулирането на смислена градивна позиция и действие по решаването на даден проблем. А аз нали все по решението на някой проблем умувам...

*

"Петата дисциплина: Изкуството и практиката на учещите организации" на Питър Сенги (от ноември 2012 г. и на българския пазар!) е книга, която насочва вниманието ни върху колективния начин за справяне с проблемите - с помощта на метод, наречен „Системно мислене”, имащ амбицията да трансформира фирми и корпорации в учещи организации. Петте дисциплини представляват теории и методи за развиване на трите фундаментални предпоставки за ефективното учене:

1. поощряване на най-високите стремежи,

2. водене на смислен диалог и

3. разбиране в дълбочина на сложността.

 

Петте дисциплини

Петте дисциплини, допринасящи за създаването на всяка една учеща организация и третирани в тази книга са:

Личното майсторство - дисциплина за постоянното изясняване и прецизиране на личната визия, за канализирането на индивидуалната енергия, за развиването на търпението и обективния поглед към нещата.

Мисловните схеми - дълбоко вкоренените индивидуални преположения, обобщения или образи на реалността, определящи разбирането ни за живота и света, и предопределящи действията ни.

Изграждане на обща споделена визия - действията за даване на публичност на общите образи на бъдещето, поощряващи действителната ангажираност с каузата и включването в работата, вместо адаптирането и спазването на правилата.

Колективното учене, което започва с диалог, е способността на членовете на колектива да се абстрахират от предразсъдъците си и да участват искрено и градивно в колективното обмисляне.

Системното мислене – е "Петата дисциплина" - тя е тази, която свързва в едно цяло останалите 4.

Системното мислене има на свой ред нужда от дисциплините "изграждане на обща визия", "мисловни схеми", "колективно учене" и "лично майсторство", за да открие целия си потенциал. Изграждането на обща визия поощрява дългосрочния ангажимент. Мисловните схеми акцентират върху отвореността, необходима за осветляване на недостатъците в сегашното ни отношение към живота и света. Колективното учене развива уменията на групата хора да видят по-голямата картина, отивайки отвъд индивидуалната си гледна точка. И личното майсторство поощрява личната мотивираност да учиш постоянно какво се случва на света благодарение на нашите действия.

*

Добавка от 26 юли 2013 г.: Започнах превода на книгата на Сенги (оригиналът на английски тук) в началото на 2012 година, като пусках "на час по лъжичка" на вниманието на съратниците си от "Новото образование" (виж тук). На 28 юни 2013 г. с особена радост открих, че книгата е вече издадена и на български от издателство "Изток-Запад". Дано само преводът ѝ - на Владимир Германов, да е на висота! 

 

 


 

Споделената визия - Глава 10 от "Петата дисциплина", Питър Сенги, 1990 и 2006 г.,

превод Павел Лазаров, 2012 г.

Спомняте си филма „Спартак” - драматизация на историята на римския роб-гладиатор, предводител на армия от роби, възстанали през 71 г. пр.н.е. Те побеждават на двапъти римските легиони, но по-късно, след дълга обсада и драматична битка, претърпяват поражение от генерал Марк Красий. Във филма Красий се обръща към хилядите оцелели от армията на Спартак с думите: „Вие бяхте роби и ще бъдете отново роби. Обаче поради милостта на римските легиони справедливото ви наказание - разпъване на кръст, ще ви бъде отменено. От вас се иска само да ми предадете роба Спартак, защото ние не знаем кой е той.“ След дълга пауза, Спартак, интерпретиран от Кърк Дъглас, се изправя и казва: „Аз съм Спартак.“ Тогава мъжът до него се изправя и казва „Аз съм Спартак.“ Човекът до този втория също се изправя и казва „Не. Аз съм Спартак.“ и за минута всички от победената армия са се изправили на крака.

Независимо дали тази история е измислена, или не, тя казва нещо фундаментално вярно. Въпреки че изправилите се мъже избират смъртта, те остават верни докрай не на Спартак – човекът, ами на една обща визия, която Спартак само вдъхновява: да бъдат отново свободни хора. Тази визия е толкова обсебваща, че нито един от победените не понася мисълта да се предаде и с това да се върне към предишния си робски живот.

Общата визия не е просто идея или просто важна идея каквато е свободата. Тя е изключителна сила, загнездена дълбоко в човешките сърца, която е вдъхновена от една идея, но която не се ограничава само с вдъхновението. Ако тя успее да преодолее критичната точка, обсебвайки повече хора, тя престава да бъде нещо абстрактно и се превръща в нещо съвсем осезаемо, в нещо, което едва ли не може да бъде докоснато и което от този момент нататък ще бъде възприемано като реалност. Едва ли има друга сила в човешките отношения, която да има такава забележителна мощ.

Най-просто обяснение на понятието обща визия е - отговорът на въпроса „Какво всъщност желаем да създадем?“. Също както личната визия е съставена от представите и образите, обитаващи сърцето и съзнанието на един индивид,  така представите на хората в една организация създават общата им визия. Тя създава усещането за съпричастност и съзаклятие, проникващо навсякъде и осмислящо ставащото.

Визията е действително обща, когато вие и аз имаме сходни представи за бъдещето и всеки от нас е наясно с това, без да се съмнява че това важи за всички останали взети заедно. Когато хората споделят същата визия, те са скрепени един за друг от общо вдъхновение. Тъй както индивидуалната визия се зарежда с енергия от дълбоката индивидуална заангажираност, така общата визия се зарежда от общата заангажираност. И наистина ние стигнахме до убеждението, че една от причините хората да полагат такива усилия за създаването на обща визия е тяхното силно желание да се чувстват обвързани с начинания от особена важност.

Споделената визия е жизнено важна за учещата организация, защото тя задава посоката и генерира необходимата за ученето енергията. Докато адаптивното учене е възможно и без споделена визия, съзидателното учене[1] е възможно само при условие, че хората правят значителни усилия да постигнат нещо, засягащо ги дълбоко. Истината е, че цялостната идея за съзидателното учене – което е разрастването на творческото умение да създаваш, ще продължава да изглежда абстрактно и безсмислено, докато хората не се развълнуват, вдъхновят и въодушевлят от една визия, която те желаят истински да реализират.

Днес визия е доста познато понятие в корпоративното управление. Но ако погледнете по-внимателно, ще откриете, че ...


[1] Съзидателно или генеративно учене, за разлика от адаптивното учене, е усилието стимулирано и продиктувано от силна вътрешна нужда.

>> Цялото тук във формат .doc>>

 


 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com

Пиши ми на този имейл