Начало > Статии > "Цената на енергийната ни "независимост"

ОКТОПОДЪТ

Октоподът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цената на енергийната „независимост”

Анализ на атентатът срещу родната икономика
и  едно-две предложения за спасяването й

 

 

09 ноември 2006 г. с добавка от 23 август 2010 г.
 

Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за „укротяване” и вкарването й под контрол на ... „когото трябва”. Механизмът е жесток и безотказен. Илюстрирам го тук доколкото ми позволяват времето и мястото, в момент, в който в България се разиграват 4 млд. евро за строителството на втората ни атомна електроцентрала. (За нуждата от нея ще стане въпрос към края.)

 

Двете условия за успешното екзекутиране на икономиката ни са

 

1. Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта са в комбина

 

Консултантът е нечестен и завишава много очакваните положителни ефекти за националната икономика от новите 3000 (или колкото са там) мегавата електроенергия и вкарва в сметките абсурдно къси срокове за изпълнение. Това може да се постигне удивително лесно предвид смешната подготовка на политическия ни елит, който би трябвало да е сметнал вече, че „страховитата” неустойка от „стотици хиляди евро!” за пресрочен ден спрямо пусковия срок, са всъщност нищожни. Я да видим ... : 
 

сметки
 

 Оказва се, че „ужасната” глоба, дори и да е в размер на 200.000 дневно, в което се съмнявам много, не ще може да покрие плащането на лихвата (повече от 1,8%), която държавата България дължи на инвеститора. Световните капитали гонят (ако бъркам, моля уважаемите международни финансисти да ме поправят!)  възвращаемост 1,7 – 1,9 %. И ако са ги вкарали в нашата АЕЦ, за да получат по-малко, трябва да са луди. Можеха спокойно да инвестират париците си в обувни фабрики във ... Виетнам или в американски ценни книжа, например.

Изпълнителят си е изпълнител, но обикновено е от „обръча” на консултанта или инвеститора. Очаквам милиардите да потекат насам от Русия, но и естествено да се вливат в сметките на руския изпълнител. За нас остават новичката АЕЦ и плащането на дълговете за 30, 40, 50 години, ако разчетите на умните глави не са фалшифицирани, или никога, или Бог знае кога, ако са.

 

2. Родните управници са некомпетентни и продажни

 

... („Е, хайде пък и ти сега ... !”)  ;)

 

***

 

И така, условията са на лице, да видим дали можем да им противодействаме.

 

Ето, аз не мисля, че България ще се развива по пътя, по който са се развивали държавите „отправна точка”, давани ни за пример. Аз вярвам, че моделите за изчисляването на положителните ефекти от строежа на реактори, които да произвеждат нови 3000 мегавата електричество, са грешни. Аз смятам, че България не ще може да развие индустрия способна да ги оползотвори така, че да им придаде достатъчно висока добавена стойност. Ще рече: да затвори производствения цикъл и да намери пазари за крайната продукция (например да извлича алуминий, който да влага в производството на тенджери, които да продава на външния, достатъчно платежоспособен, пазар). Трябва да включим в сметките Китай и Индия, които могат да заринат света с такива стоки на производствени цени абсолютно немислими за нас. И с това разговорът приключва.

Следователно най-важният въпрос, на който дружината от поръчители, изпълнители и инвеститори, трябва да отговори задължително, ясно и на висок глас пред целия български народ е: „Ами ако сметките относно цената на парите (т.е. лихвите) и относно икономическия растеж на България, в следствие на инвестицията, се окажат грешни, какво ще правим? Кой ще поеме отговорността и ще плаща 4-те милиарда с лихвите?” Сякаш чувам дебелашкия им смях: „Ти, бе мой човек. Ти и децата ти, и внуците ти. Но не се притеснявай много, ние финансовите разчети така и няма да ти ги представим.”

 

Спасението
 

Изходът, който предпочитам аз, е следният (Зная, ще бъде квалифициран веднага като утопия или назадничава приумица на болен мозък, но все пак ще си кажа.): Този прогрес, който изисква такива колосални пари, с които не разполагаме(!), такова унищожение на природата и на човешката същност, на нас не ни е нужен. Друг път има, но той няма нищо общо с борси, заводи, магистрали и интензивно, „модерно”(!?), земеделие (Не виждате ли че пазарите са задръстени вече с всичко, бе?!). Ако инвестираме тези 4 млд. в развитието на човешките способности, в алтернативната енергетика, в опазването на природата си, тогава да. Тогава наистина бихме постигнали върховни резултати и бихме се извисили като нация. Бихме станали световен лидер, обаче тука лапачката не е толкова яка, пък и повечко време, търпение и труд трябват. Трябва и фантазия, и далновидност, и любов към България, но за фантазията на управниците ни и за далновидността им по-добре да мълчим. Виж, любовта им ... тя  голяма. Сакскобурготски, например, нахрани учениците с кифли и мляко, Станишев и Доган помогнаха на бедстващите от миналогодишните наводненията с одеяла и разпоредби (паричките отидоха все у техни хора, но откакто България - "това са хората й ...", - не бива да изключваме с толкова лека ръка „техните хора”. Нали така?).  

 

Сега да минем към втория, наглед далеч по-малко утопичен, изход. Той се състои от една умела комбинация от следните 4-5 условия*:

I. Финансирането на строежа трябва да бъде поето само от български финансови институти (банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, държавен бюджет, общини и каквото там измислите). Всякакъв друг вариант с външно финансиране ще е пагубен и убийствен за поколения напред!

II. В договорите за финансиране и изпълнение трябва да попадне клауза, че ако се окаже, че разчетите за икономическото развитие, в следствие на влизането в експлоатацията на новите мощности, се окажат грешни (може да се посочи една конкретна стойност на отклонението), дългът се редуцира с процент съизмерим с грешката.

III. Компанията изготвила грешните разчети (тези по-горе), трябва да поеме изплащането на дълга за една сума съизмерима със разликата между реалност и прогнози, т.е. онази част от дълга, която ще ни дойде свръх. За целта съществуват различни типове банкови гаранции.

IV. За работите, по завършването на строежа и пускане на централата в експлоатация, след посочения срок, т.е. за просрочените работи, българската страна да не плаща и стотинка допълнително (за заплати и материали например).

V.  Петата мярка не решава проблема, но не е изключено да бъде някаква спирачка пред безотговорността на самозабравили се, престъпно некомпетентни и корумпирани „отговорни лица”. Тя ще очертае наистина ОТГОВОРНОСТТА им и ще бъде, един вид възмездие и гаранция, че няма да плащаме цял живот само аз и ти, за решение, което не сме вземали ние(!), ами че първо ще платят умните глави, които са решили да измъкнат от българските граждани близо 8 млд. лева, със стандартното „Ама аз, заради интересите на България ...” .

.. За интересите на България, драги ми умнико, както натоварваш всички българи, да извадят по 1000-арка, така ще отговаряш и ти, но с цялото си имущество! Ще рече, че ако след, примерно 20 години, се окаже, че разчетите за икономическото развитие, в следствие на влизането в експлоатацията на новите мощности, се окажат грешни (може да се посочи една конкретна стойност на отклонението), т.е. ситуацията от точка I по-горе, всички (ВСИЧКИ!) вие, държавни мъже и жени участвали в грешното решение, се прощавате с имущество си (разбирай собственото и на роднините ти от 1° коляно), което става собственост на ... най-близкото училище, примерно.  Забранява ви се да получавате парички от работа в обществения сектор и (ето това е хитринка! :) )  от дейности, дори далечно свързани с доставчиците, изпълнителите и инвеститорите на провалилия се проект.

Ето пример: Инж. Ганчев 2006-та година е в комисията по избор на изпълнител. Избрали са руснаците. След 20 години става ясно, че разчетите по погасяването на дълга към кредиторите са грешни, в смисъл, че са били прекалено оптимистични. Това е заявка към всички българи да работят повече, за да плащат абсурден държавен дълг. Случва се следното: родната къща на г-жа Ганчева (съпругата) в Бобов дол става собственост на началното училище в близост. Подобни неща се случват и на колата и на двата софийски апартамента на господина инженер; на банковите сметки на сестра му и на сина му, който учи в чужбина. От този момент нататък семейството не разполага с лична собственост. Инженерът, госпожата и синът им не могат да работят в обществена структура, а само в частния сектор и то във фирма нямаща контакти с (имената измислям) „Атомстрой”, „Газинвест”, „Енерго инвест”, Банка „Енергия”, т.е. всичките цицали от сбъркания проект - всички изпълнители и подизпълнители, и контролираните от тях компании по широкия свят, примерно „Rosato” – парфюмериен завод в Испания, от чийто капитал 24% са собственост на „Рус роза” – компания от конгломерата на Банка „Енергия”.

(Но кой ще изконтролира и ще се погрижи за всичко това? Държавата България? Коя от институциите й? Съдът или следствието? Вътрешното министерство? Кои са ключовите фигури там? А!? Ама те половината са първи приятели на Измаил Петрович от Банка „Енергия”!? Гледай ти какво съвпадение? ... )

 

На нас атомна електроцентрала в Беляне не ни е нужна!

Нужна е на мръсните лапачи, но не на нас!

 

Амин.

 

* * *

добавка от 23 август 2010 г.

Ето, че една новина в Mediapool.bg от 20 август 2010 г.** допълва картинката на сложната руска хватка. Оказва се, че прибирането на радиоактивните лайна също е проблемно - ние вече сме смъртоносно зависими от "братушките"! Гатанката е: Ако руснаците вдигнат неимоверно цената на прибирането на отработеното ядрено гориво, какво ще стане? А ако откажат изобщо да го прибират? Къде ще го денем?

Нека поясня. "Погребването", "изхвърлянето" на отработеното ядрено гориво не е като изхвърлянето на обелки от краставица! Ядреното "гробище" е нарочна скъпа структура под непрекъснато наблюдение, в която ненужните уранови пръчки са накиснати в специални басейни с вода. Ако тази вода изчезне поради каквато и да е причина преди да са минали поне 1000. Словом: хиляда години!***, уранът се реактивизира и започва да сее смъртоносна радиация. Изграждането на подобна структура в България е немислимо!

 

* * *

 

През 2006 бях отправил покана за изразяване на личен протест срещу тази колосална измама, с тази подписка  
ТУК, в сайта "ОЩЕ Инфо"

 

__________________

* През 2006 г. не бях помислил, че собственикът на новичката АЕЦ може да бъде друг освен държавата, т.е. платена с държавен дълг, притежавана и управлявана от държавна структура. Това беше грешка от моя страна. Днес признавам, че ако евентуалната АЕЦ стане притежание или поръчка на някой частник, тежестта за изплащането на дълга по изграждането и пускането й в експлоатация, т.е. проблемите с рентабилността й, ще са негов и само негов проблем. В този случай корупцията не яде моите и твоите парички, прибирани под формата на данъци и такси от държавата. Националната ни икономика не е компрометирана.

Разказът и анализът ми, значи, се отнасят за случая, в който имаме държавна собственост върху евентуалната централа или държавни гаранции за контраентите по изграждането й. Именно такъв е случаят днес, на датата 23 август 2010 г.

**  "Има опасност Русия да заведе срещу България дело в международен съд, ако Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) не издължи 1.34 млн. долара за окончателното погребване на отработилото ядрено гориво от изследователския реактор в столичния квартал “Младост“ - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169053&srcpos=5

***  Много е интересен Чл. 62. от Наредба за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци от 2004 г., който говори за "необходимата степен на изолация на радиоактивните вещества от биосферата за период не по-кратък 10.000 години" (словом: десет хиляди години!).

 

* * *

Тази статия е в книгата ми
 

Поръчай "Пробуждане" - Книгата


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com