Начало > Статии > Новото образование в "Пробуждане"
| НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ |
|
|
|
Как да спасим
децата, които да
Дебатът за "Новото образование" Тревизо, 15 септември 2008 г. Разхвърлял съм из вкъщи всичките си разпечатки и записки, добавящи по нещичко в рисунката на образованието. От една папка и купищата листове сега ще се получат 4 папчици, озаглавени:
Гледам четвъртата и се чудя как да я нарека ... Съдържа нови и стари документи на ЮНЕСКО за качеството на образованието. В тях преди 4 години за първи път видях някакъв опит за графичното му изобразяване. *** Образованието, образованието! Удивително е, как още не сме разбрали що е това нещо! Супер удивително е, че още не знаем почти нищо за задължителното, доминиращо живота на нашите деца поне от 6-тата до 14-тата им година!? И какво е задължително за всяко българско дете до 14-тата му година? Ходенето на училище? И с какво това му помага да расте пълноценно и ведро? ...?! Дори да успеем да намерим някакъв смислен отговор на последния въпрос, ще сме изминали само половината от пътя до пълното разбиране на образованието. Ще ни остава частта за ползите за обществото и човечеството изобщо. До този момент ние за тези работи не сме се замисляли и не ги знаем1. Говорим повече за организацията и финансирането на образованието, отколкото за ученето и научаването, т.е допълнителните знания и умения, което то би трябвало да дава. И така, от нас се изисква да пращаме децата си на училище без обаче да знаем защо и какви са ползите от това. Правим го по инерция – понеже така правят всички. ...!? Ние, хората на България, българското общество, още не сме отговорили изчерпателно и ясно на основния въпрос „Кои са целите на образованието?”, а то е задължително в тези бурни времена. Задължително е да знаем накъде отиваме и накъде бутаме децата си ежедневно, но не го знаем! И може би и затова сме именно там, където сме, а децата ни се подчиняват все по-малко и по-малко. Всъщност, кое ни кара да мислим, че имаме право ние, възрастните, а не те? Кое ни кара да се възмущаваме от факта, че миналата година са изоставили училището други 14.000 момчета и момичета? Защо близо 14.000 семейства са счели ученето за безсмислено? (Аз на тезата за „непосилното” не вярвам.) Къде е причината? Пита ли ги изобщо някой? .. А да, статистиката ... - „семейни” били причините ... Но защо „семейните причини” са предпочитани пред училището? Ето това наистина никой никого не е питал, нито пък някой е питал „безотговорните родители” какви мислят, че биха били ползите от ходенето на училище. Едно е сигурно, наказанията - глобите, отнемането на децата от „нехайните” родители - сами не ще върнат малките в училище. Негативните стимули не са работели никога, няма да проработят и сега. А и държавата със сигурност ще е много лоша мащеха, както е доказвала многократно. Освен това, по настоящем България не разполага с механизми и структури за отглеждане на „отдалечени от родителите им" деца. Може пък да е дошло времето да ги създадем (структурите), но това трябваше да е станало вече, за да позволи прилагането на тази най-крайна санкция. Нещата, които ще върнат децата в училище, са други. Това са:
Обществото ни и всичките му обособени общности, ние първо(!) трябва да сме убедени, че има смисъл. Когато сме сигурни, че, пращайки децата си на училище, им правим добро; че там живеят ведри и растат силни, че учителите са Учители, че ученето развива естествените им заложби, вместо да ги убива! Тогава да! Тогава и деца и родители ще сме щастливи и през ум не ще ни мине да изоставим училището. Тогава да! ... А до тогава? ...
-------------------------------------------------------------------------------- 1. За всички ни е ясно, че писането, четенето и математиката отдавна вече не изчерпват темата
Дневник на раждането на Тревизо, 19 август 2008 г. Започвам този дневник, защото желая да записвам и проследявам емоциите си; откритията си, плановете и разработките си по пътя на създаването на Новото образование.
Както винаги колкото
по-навътре в нещата навлизам, толкова повече разбирам колко сложни са те и
колко много още имам и да уча. И търся, и намирам. И научавам(!), но от това
ситуацията изобщо не се опростява, дори напротив. Ето, имам ясното усещане,
че картината става все по-пълна, т.е. че посоката е тази, но й липсват още
важни елементи, и че така, както е в главата и душата ми, е абсолютно
неразбираема за който и да е мой събеседник. Какво да правя тогава? - ... Ще
продължавам търсенето и ученето, а днес отварям този дневник, за да си
записвам и споделям с теб. Той ще трасира пътя както за мен, така и за всеки
друг поел в тази посока. Всяка моя грешка ще ни бъде фар, издигнат над
подводен камък, всеки мой успех - трамплин. * * * Схемата, Рисунката на Образователната система се оказва нещо изключително сложно. Не че не го знаех и преди, но си мислех, че с общи усилия и с малко повече проучване на световния опит ще се получи за ... 2-3 месеца, а копая вече 4(!). И така ...:
Целите на образованието Тревизо, 22 март 2008 г. Понеже ми е трудно да излезна с една цялостна академична публикация, пак само ще споделям какво мисля, какво чувствам и на какви чудни неща попадам в търсенията си. Ще ти ги сервирам тук с надеждата да намерят при теб по-благодатна почва, па да се развият. Търся начин да изразя схематично елементите на моето "Ново образование". В търсенето си на модел из интернет попадам на различни "схеми на образованието". Но всичките говорят за различните образователни степени - за разните му етапи - в Дания, Ирландия, Швеция, Финландия, Хонконг. Не намирам схема на елементите на образователната система. Нали е система? Кои са елементите й? Аз си представям някои (изброените малко по-долу), но това едва ли са всичките, ами другите? А как са свързани помежду си? Как са подредени? Кой от тях е толкова силен, че да повлияе на всички останали? Кой е незначителен? Зная, че в образованието със сигурност намираме различни видове дейности: административни, педагогически, възпитателни и учебни. Но играят важна роля и цялостната образователна политика, и подготовката на учителите, и отношението на родителите, и културната среда. Важни са финансовата рамка и конкурентноспособността на учителската професия; характеристиките на пазара на труда; качеството и цената на учебните материали и наличността на достатъчно детски градини; международните проекти и натискът на обществеността; отношението на родителите, силата и похватите на местния бизнес; настроението на жената на местния деребей и самочувствието на кмета. Много неща! Как да ги нарисувам обаче на един лист хартия? Как да илюстрирам влиянието на всяко едно от тях върху всичкото? ... ? Елементите на Новото образование са тук, в главата и в бумагите ми, но са много разхвърляни. Трябва да ги подредя и да ги представя ясно. Събрал съм цяла една библиотека с книги, с доклади, статистики и статии от широкия свят. Довчера се питах що е качествено образование, а днес се усещам, че дори не зная що е образование! Нямаме еднозначно определение за образованието и не знаем каква е основната му цел. Като си говорим за образование едни разбират едно, други - друго, трети - трето. А искаме образованието ни да върви?! Ето какво ще направя, вдъхновен от един много хубав хонконгски документ от 1993 г., ще напиша аз определението на основната цел на образованието. Ето го тук
Ве-е-е-е-е-еликолепно! :) Благодаря ти Боже!
Новогодишен план за действие Тревизо, 01 януари 2008 г. Вече имам картината на Новото българско образование в главата си, имам и хубавите хора около себе си! С тях, заедно, ще превърнем чудната картина в реалност. Работата за вършене е изключително много, но не по-малко е ентусиазмът от величието на задачата. Инструментите за построяването на Новото образование са на лице. Може би не са всичките, но са най-важните (ще ги илюстрирам един по един в близко бъдеще). Сред тях няма да има булдозери и чукове! Няма разрушителни сечива, няма и наковалня. За сметка на това има много софтуер, много интернет и много статистика, които вече помагат за по-добрата комуникацията помежду ни и за идентифицирането и осветляването на ставащото; за отчитане и известяване на напредъка. Ето основните части на “автомобила”, с който се движим към успеха:
Много ентусиазъм Ето и принципът, цикълът от дейности, чието прилагане ще ни гарантира придвижването в желаната посока, т.е. постигането на реални, съществени, конкретни резултати:
На дневен ред е създаването и разпространяването на ЕНТУСИАЗЪМ ! Ентусиазмът е най-важният елемент днес и това не е случайно - за да има ентусиазъм е нужно да има една ясна и подробна картина на бъдещето! Необходими са ни подробности, подробности, хиляди подробности: бъдещите факти в детайл - един закон, една програма, декларация, формуляр, ... каквото и да е! Нужно е също да ги разпространим подобаващо, за да достигнат те до сетивата и сърцата на хората. Първо до онези на главните действащи лица, после, до всички останали.
По-голям Брутен вътрешен
продукт,
Тревизо, 06 август 2007 г. Представи си следната ситуация. Министърът на финансите, застанал пред теб, ти говори почти човешки: „Зная, зная, за дъщеричката си желаеш най-хубавото училище – близко, приветливо и спокойно – и най-добрите учители – ведри, компетентни и с авторитет. Но не мога да ти дам парите за всичко това. Нямам ги! А и да ги имах, щяха да са ми необходими разрешенията на 10 банки кредитори, което е много сложна работа. Обаче, ако си късметлия, кварталното ти училище може да се окаже много добро. Ако не си, какво да ти кажа, ... Остава ти възможността за едно частно училище, таксата е 4-5-6 хиляди годишно, или ... Я да видим пак сметките ... Ами да, разбира се! След 3 години, за 1 януари 2010 ще ги имаш парите! Естествено има и някои условия ... Значи ... През идната, решаваща 2008 година трябва: - да ядеш много повече. До пръсване! (И само купешка храна!); - да пушиш и пиеш повече (купешки алкохол!); - да съсипваш природата на България по-чевръсто (Колкото повече дървета изсечеш и повече бетон излееш, толкова по добре!); - да ти крадат колата и телевизора по-често; - да седиш повече време задръстен в градския трафик; - да си болнав, за да си купуваш мно-о-о-о-ого лекарства! - да има поне 1 наводнение и да паднат поне една сграда и 2 електрически стълба; - да има пожари; - въздухът да стане отровен. Споразумяхме ли се? ..." * Как се чувстваш, приятелю? Шокиран? Объркан? Гневен? Аз съм бесен! ... „Та това е гавра!? Кой би го взел на сериозно?! ...!” – възкликваш озадачено. Ето и изненадата – Всички! Всички българи сме подписали този абсурден договор! Защото това е нещото, което ти казват и което вършат господата министри на финансите и на образованието. * Виждаш ли, някои от манипулациите на управляващите са безобидни, докато други са особено опасни, защото карат нас, активното гражданство, да градим претенциите си към властта на една нестабилна, фалшива основа. В първата категория трикове попадат със сигурност изказванията на министъра на науката и образованието, че бил просто администратор на отпуснатите от министерството на финансите средства[1]. Докато във втората категория откриваме следната особено опасна измама: Докато за образование се отделят едва 4,2% от брутния вътрешен продукт (БВП) (а не 5 или 9%, бел. моя), положението ще остане все такова. Тя беше изказана от Сдружението на общините[2], но получава мълчаливото съгласие на МОН и МФ. Този анализ цели да я разобличи. Що е Брутен вътрешен продукт (БВП) Най-общо определението за БВП е стойността на продуктите и услугите произведени и пласирани на пазара от една национална икономика. Всеки път, когато някой заговори за увеличение на учителски или лекарски заплати, за повече материали или за ремонт на сгради със социални функции, съответният министър излиза с редовното „Пари няма. Питайте министъра на финансите.” Последният задължително изкарва на преден план „стабилността на финансовата рамка” и изтърканите вече обяснения как допълнителния харч би генерирал страховита инфлация. После заявява, че бюджетът не бива да се пипа и за стотен път пояснява, че повече пари за образование и здравеопазване ще има чак когато порасне БВП[3]. Гневните учители или лекари се сепват. Знаят, че зад думите на финансовия министър със сигурност седят Международният валутен фонд и Световна банка, които ни дават „жизненоважни кредити”. Гледат, че тези думи са подкрепени и от 10-ина, макар и недотам ясни, таблици, обаче остават твърдо на позициите си за полагащото им се увеличение. После изкарват на масата за преговори своите цифри и ги изразяват задължително в проценти от БВП (Той е в основата на всеки лев изхарчен в обществения сектор!). Отговорът на първия финансист, в най-добрия случай, е „Ще видим.”, което означава „не”, и така търсенето на решението на проблема е отложено до ... другия път. Картинката е позната до болка, както са болезнени и резултатите от това „мижи да те лажем”. Сега да оставим социалните свери като цяло и да се концентрираме върху образованието. Към края на тази статия ще стане ясно защо, ако искаме да постигнем някаква положителна промяна, БВП не може да продължава да бъде величината, диктуваща финансирането на българското образование. Не казвай БВП! Ето причините, обясняващи вредата от използването на БВП за изразяване на размера на парите за образование. I. БВП не съдържа всичката необходима информация за състоянието на икономиката ни. Той отчита само стойностите, за които държавната администрация има информация, т.е. онези декларираните - документираните с фактури. Остават извън обсега му всичките пари генерирани от черната икономика, която у нас е все още доминираща[4]. Следователно средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП! II. Ако парите за образование зависят от БВП за предходната година. Това означава, че образователната ни система е привързана към един минал момент, към нещо било, но отминало: „Понеже е станало това и това, аз ще ти отпусна толкова и толкова.” Това обрича образованието ни на изостаналост. За да поправим тази грешка трябва да направим така, че средствата за образование да растат независимо от движението и размера на БВП! III. Икономиката ни бележи бърз растеж и покачване на БВП. Това предизвиква и повишено търсене на работна ръка. Който е по-чувствителен към тези феномени, е разбрал вече, че става въпрос за неквалифицирана работна ръка. Защо неквалифицирана? – Защото структурата на икономиката ни е мафиотска, т.е. тук няма значима стопанска инициатива разкачена от волята на политическа партия или местния деребей. Това определя и внушителният превес на търсенето на „бачкатори”[5] вместо на „интелектуални” работници. Растежът на българския БВП означава днес все по-малък стремеж към учене - работа има колкото щеш дори за неграмотни. („По-добре неграмотни!” – биха казали мнозина наши предприемачи.) На българския пазар на труда все още няма търсене на квалифициран персонал, на управленски кадри от среден калибър и на учени хора – такива с критично мислене. Най-красноречивото доказателство за това е неспирният приток на бачкатори в София, в по-големите градове и в курортите[6], и бягството на „учените” на ... където им видят очите. Ето изводът: Ако парите за образование не растат с темп много по-бърз от растежа на БВП, ефектите ще бъдат 1. стимулиране на неграмотност и 2. „резервация” за катастрофални социални проблеми в близките 20-30 години! Със застаряването си неграмотните просто ще загубят работата си, изтласкани от други - по-млади неграмотни, които са традиционно по-енергични, по-непретенциозни и по-ниско платени (такива са обикновено и имигрантите от всеки по-беден район). Налага се изводът, че средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП! IV. Информацията за размера на БВП не е надеждна. На пръв поглед това твърдение припокрива казаното в точка I. Но тук не говоря за липсваща, ами за фалшифицирана, преднамерено изкривена, нагласена информация! Както знаем, достоверната информация и статистика са много силни оръжия. По настоящем те са изцяло в ръцете на централното управление на страната, т.е. на правителството на Република България с отделните му министерства. Управляващите трябва да са луди, за да ги предоставят за ползване на някой друг хей така. А те не са. Официалните статистики са били многократно подправяни и в Италия, и в Гърция. Няма причина в България да е различно. Затова средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП! V. БВП е стойност, която расте при появата на особено негативни битови, обществени и екологични сътресения. Ето най-фрапиращите:
Ето някои други поразителни случаи, в които БВП би трябвало да расте, щом претендира да отчита някакъв напредък, но не расте:
И накрая. Едно разплакано дете вдига БВП, докато едно сияещо не! (Оставам те да откриеш защо сам. Вече си напълно наясно с перверзния механизъм.) Всичко казано дотук подсказва, че колкото по-скоро средствата за образование станат независими от движението и размера на БВП, толкова по-добре, защото този индикатор е показателен единствено за състоянието на ... търговията. И за нищо друго! Ако това не стане, ще продължават да ни правят на маймуни, набивайки ни в мозъците оня абсурден рефрен: „Образованието ще разполага с повече пари, когато ядете повече; когато пушите и пиете повече; ако съсипвате природата си по-чевръсто; ако по-често ви крадат колите и сте все болнави, па си купувате и мно-о-о-о-ого лекарства!”. (Признавам, че в първия вариант на този текст, тук фигурираше една псувня от моя страна.)
Опитите да ни
будалкат ще продължават. Изразяването и планирането на финансите за
образованието в проценти от БВП е много удобно, но горните 5 аргумента
показват изключителната му вреда. Те доказват, че с прилагането му парите за
образование се умножават много по-бавно, отколкото негативните явления
повишаващи БВП. Затова днес казваме
СТОП на обвързването на образованието ... И отваряме дебат за „Новото финансиране на българското образование” – За механизмите, процедурите и законите, които да поставят в центъра си високите постижения на всяко българско дете, вместо някакви икономически показатели и волята на силните на деня.
[1] Стига един бърз поглед върху процедурата за съставяне на бюджет, за да разберем, че бюджетът на МОН, както на всяко едно друго министерство, се формира според претенциите му. Виж Решение N°76 на МФ – „За бюджетната процедура за 2008 г.” - http://minfin.bg/document/2885 [2] Новина в Mediapool.bg от 06.07.2007 г. http://www.mediapool.bg/show/?storyid=130064&srcpos=9 [3] За привързването на парите за образованието с БВП четем и на стр. 6 в документ на Парламентарната комисия по бюджет и финанси, датиран ноември 2006 г.: „За функция „Образование” са разчетени средства в размер на 2.138,2 млн. лв., които представляват 4,2 % от размера на прогнозния БВП.” - http://www.parliament.bg/pub/cW/155DB-2007%20%D0%86-vo%20glasuvane.doc [4] Целта на тази статия е различна от това, да коментира или защитава тази теза! Знаем, че Националният статистически институт, Българска народна банка, МВР и Министерство на финансите със сигурност разполагат с цифри, с които да я оборят. Но стига един по внимателен поглед върху това, кой кого назначава и кой кого финансира, за да разберем, че тази „официална” информация е нагодена в полза на управляващите и техните кукловоди. [5] Под „бачкатори” имам предвид – работници без специфично образование (или направо неграмотни), сред които най-ценени са шивачи, строители, шофьори, монтьори, продавачи, келнери, готвачи и охранители/ полицаи. [6] „Шивачи и готвачи ще се търсят най-много през следващите три години у нас” – новина в NetInfo.bg от 04.07.2007 г. - http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1067763
Какво е качествено
образование
Тревизо, 30 март 2007 г.
Все по-често
попадам на новини, инициативи, сайтове третиращи темата за "новото образование".
(... Обаче
*** Ето, докато търсех една картинка, която да стане символ и изображение, емблема на "Новото образование" тук, в този сайт, се случва нещо невероятно: търся в Гугъл, търся в Яху, ... м-м-м-м-м-м, все нещо не ми харесва - я учителката, я позата на дечицата, я постановката изобщо. Или ще е нещо изтъркано, от типа на "грижовната другарка пред черната дъска", или ще е нещо изкуствено, или нещо прекалено оригинално. "Но какво точно търсиш, Павче?" - Нещо семпло, недвусмислено, нещо за училището и учениците, нещо ведро.
Отивам на един хубав сайт, търгуващ с всякакви
картинки, и започвам да ровя из разните там категории: в образование
- не намирам нищо; в учители - не, нищо; в училище -
блудкава работа; в домът на мечтите - картинките са много весели,
но новодомците са все без деца; в поливане на цветя - а, това е
свежо - какво друго е образованието, ако не е грижа за растежа на новото
поколение? Я да видим дали няма някой, дето полива дечица ... Ъ-ъ, не.
Има бизнесмен, дето полива сгради в лехи по 8, после друг дето полива
долари, но дечица не. Жалко, идеята наистина
беше хубава, продължавам нататък: продължаващо обучение - мама
миа(!?); приятелство - не, новата генерация - м-м-м-м-м,
не; човекът и книгите - нищо ... Абе, трябва ми нещо искрено и
... непринудено; нещо пълно с любов, с
ведрина, със свобода и с ентусиазъм. Ентусиазъм? Да, ентусиазъм. Новото
образование е образование, което вместо да унищожава, запазва детския
ентусиазъм и детския творчески порив! Това е! ТОВА Е!? ТОВА-А-А-А-А-А
е-е-е-е-е-е-е-е !
Един момент - спирам се на картинка с някакви
весели дребосъци! Ето такива герои ми трябват,
обаче да има нещо да ги свързва с образованието, иначе ... Отивам и
започвам да разглеждам цялата категория със ... "сладури", и намирам.
Намирам едно,
Изумително е как търсенето на една картинка, ме довежда до такъв колосален резултат! Та аз току що открих критерия за качествено образование, момчета и момичета!!!? Уточнявам, че търсенето бе дълго! Дълго, но не и неприятно. Колко книги изчетох, колко доклади, колко сайтове пребродих, колко жални викове "изслушах" по форумите, колко псувни (чужди!); колко писма и колко обяснения изписах!? Сега вече зная! Никой да не ми обяснява повече колко добри били учителите, ако убиват детския ентусиазъм! Никой да не обвинява училищен колектив, който го съхранява! Това е критерият и няма нищо, което да е в състояние да ме разубеди! "Ама, знанията?!" - Знанията са нищо, ако не са придружени от ентусиазъм. "Ама, техническите умения?" - Също! "Ама, прогресът? Икономическият растеж?" - А-а-а-а-а, икономическият растеж!? БВП (Брутен вътрешен продукт)!? Аз не вярвам в икономически растеж, който убива ентусиазма на хората. А пък за БВП ... по-добре да не отварям приказка, че рискувам да стана вулгарен*.
С това се връщам към текста, с който се бях заел
*** Днес новината е, че социалните партньори били приели критерии за диференцираното заплащане на учителския труд, всеки учител щял да получава точки, които да определят и допълнителното му възнаграждение. Ето тук официалната таблица за оценяване, както е публикувана в сайта на МОН:
В светлината на горния ми коментар, приятелю, как мислиш, че гледам на тези критерии? По-добре са от нищо, ама ... (А дали наистина са по-добре от нищо?) Добре де, ето ти друга хубава новина: макар и тихомълком, отваря врати сайтът на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) към Министерството на образованието и науката!!! (Иди на "За нас" --> "Основни дейности", за да се развеселиш истински.)
-------------------------------- * Четири месеца след написването на тези редове не се стърпях и написах и за БВП. Следвай препратката.
От къде започва учителят
Тревизо, октомври 2006 г. Ето че вече мога да публикувам тази статия на Михаил Шчетинин, която е част от изумителната му книга "Да обхванеш необятното". Трябваше ми доста време докато редактирам ужасния й превод. Тъжно е когато една безценна книга, като тази, бива осакатявана така жестоко от преводача. Препратката по-горе е към текста й на руски. На български я има, но е невъзможна за четене. Невъзможна! Това е причината да не желая да те препращам към нея. Прогнозирам, че ако започнеш да я четеш в сегашния й вид, ще я захвърлиш на третата страница, а тя е евангелие! Имай търпение и изчакай да я подредя малко. Шчетинин е педагог-новатор създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 12-ти клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и по баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, трябва да го градя аз!) Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо! А, една препоръка преди да си преминал към четенето, ако ми позволиш: в текста ще срещнеш възхвали, цитати от комунистически лидери и мили думи свързани с комунизма. Имай предвид, че книгата излиза от печат през 1986 г., значи статията е писана около 84-5-та. Тогава още е имало ... "определени стандарти", без задоволяването на които не е могла да се публикува и прогнозата за времето, тъй че ... Освен това комунистическият идеал, лишен от величието на "диктатурата на пролетариата" и от колективизирането на частната собственост, има известен чар. Авторът говори именно за тези очарователни елементи, когато говори за "комунистическия морал и нравственост". Повече обяснения не са ти нужни. В хода на четенето ще разбереш сам, със сърцето си, доколко авторът е марксист-ленинист и доколко гениален, любящ педагог. Приятно четене!
***
"... Какви качества трябва да притежава учителят? Ето го едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е! Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически заложби, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха. Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка, съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив, ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове". ..." М. Шчетинин
Писмо до друг учител
Тревизо, 23 февруари 2008 г. Някъде в края на октомври 2006 г. получих едно мило писмо от поредната учителка. Отговорих й веднага, ала днес попадам отново на тази кореспонденция и я намирам за удивително актуална и добавяща важни елементи към визията ми за Новото образование. Ето я тук на твоето внимание. *** Писмото на Е. Петрова (променям името и фактите разкриващи идентичността й):
Много се чудех дали да ви безпокоя с тези редове, но все пак желанието ми да ви поздравя надделя. Попаднах случайно на вашия сайт и истински се впечатлих от отношението ви към третираните от вас теми. Най-вече ме впечатли уважението ви към учителската професия. Аз съм учител по немски език и в момента се намирам на езиков стаж по програма Коменски в Ерба (Италия, бел. П.). В България съм изпитвала винаги някакъв комплекс по отношение на професията си - никой вече не я уважава. А за мен и съпруга ми, който също е учител (по философия), тя е просто мисия. За съжаление, вследствие на безброй трудности, и ние започваме да се питаме има ли смисъл. Хора като вас вярват, че има, ето защо искам да ви поздравя. Накарахте ме да се чувствам не толкова самотна в мислите си и във визията за света. А относно сайта ви - не мисля, че е продукт на суета (виж текста ми "Кой съм аз", бел. П.). Мисля, че и вие като нас търсите съработници, съмишленици.
Поздравявам ви сърдечно Е. Петрова ***
Здравейте г-жа Петрова,
Много се радвам, първо, да ви доставя мъничко оптимизъм и, второ, да намеря още един съмишленик и (защо не?) добър съветник. Аз от даскалуване разбирам малко, но достатъчно, за да съм наясно, че вашият е най-важният труд. Вие сте в състояние да изваете или унищожите една личност, докато всички останали сякаш са се специализирали само във второто. (Моля да ме извинят политиците, военните, бизнесмените и индустриалците, и особено много „духовниците”. ) Моля ви, не се двоумете да ме „притеснявате” с коментар, въпрос или идея по познатите ви вече теми. Те, освен че ще ми бъдат много полезни, ще са и храна за моя ентусиазъм. Последните две-три години спасяването на детския творчески порив е основна тема за размисъл за мен. Стигнал съм до извода, че възрастните са неспасяеми, и че ако искам да променя света, първо трябва да спася едно-две поколения деца. (Каква амбициозна задача, а? Това, знаете, без помощници не става. Включвате ли се или ще ме оставите да работя самотен? ;) ) Зная, зная, планът ми звучи налудничаво, но хорските мнения и квалификации не ме интересуват вече. Щом е възможно един политик да бълва купища глупости, недомислици и чисти лъжи и да бъде харесван, защо аз, който искрено желая да променя нещата към по-добро, трябва да се свеня от смелите си идеи?! И така, моето уважение към учителя е голямо, но не и по-голямо от изискванията ми към него. (За тях ще стане въпрос малко по-нататък.) Давам си сметка, че ви се събра много напоследък и че все по-често деца и възрастни ви се смеят вместо да ви слушат с интерес, но това е положението. Ако искаме да го променим, трябва да се размърдаме, да направим нещо - нещо реално. Оплакването и безплодните анализи са дори по-вредни от мълчаливото бездействие. Вижте, аз съм далеч от мисълта, че вие, учителската гилдия, нямате вина за сегашното си положение. И мисля, че голяма част от осакатяването на детските таланти е ставало и във вашите часове. Но съм убеден, че вие и вашите колеги, веднъж останали насаме със себе си в момент на безмилостно откровение, сте в състояние да признаете грешките си и, за разлика от другите, можете да намерите начин да ги поправите. Та нали вие сте в постоянен контакт с децата – непокорните носители на новото, на ентусиазма и на чистите помисли; единствените пазители на изначалната идея за човешкото съществуване; нашият единствен шанс за промяна! Ако децата ви мразят или мразят родителите си и мен, то е защото усещат мръсотията с която сме задръстени! Замисляли ли сте се върху факта, че най-„учените” нации и прослойки са предизвиквали най-много мъка на тази Земя? Че най-силните икономики са унищожавали народи и продължават да унищожават природата на цялата планета? Още ли се учудвате, че децата ни мразят?! Още ли сте убедена, че желаете да ги учите какво да правят? Вярвам, че и вие сте вече наясно, че поне един от основните учебни предмети - „история” - задължава децата ни да вземат за истина ЛЪЖИ, които са стъкмени от силните на деня, в добавка на безбройни и съвършено ненужни дати и събития. Ето и друго: сега по нашенско са много на мода чуждите езици. Родителите дават хиляди левове на година децата им един ден да знаят добре ... английски или немски, но не се интересуват ни най-малко от българския! Давате ли си сметка какво означава това? Наистина ли мислите, че нещо от цялата тази ... трагикомедия би могла да се случи без съучастието на вашата професионална гилдия?! (Но от учител до Учител има разлика, нали така? Всички сме човеци и сме различни.) След тези думи, вярвам вече сте разбрали, колко са високи изискванията ми към учителите - онези, с които ще спасявам децата на България. Парадоксално, всичките ми безмилостни изисквания се свеждат до две простички качества – честност и ... ЛЮБОВ. Честен учител, който върши работата си с любов, е безценен! Ето, моето намерение е да събера едно цяло съкровище от учители, чийто блясък ще озари Новият ни път и ще разбужда, доколкото е възможно, невежите. Нека ви споделя и това, г-жа Петрова. Наблюдавам едно нещо, един факт, който ме изумява страшно много: Няма (или поне аз не съм чувал за) престъпник, който да е от учителско семейство. Защо ли се получава така?! Защо ли децата и внуците на учители са сякаш имунизирани за изкушението да придобиват лесна печалба на чужд гръб? Аз ли бъркам нещо, наблюденията ми ли са криви? Не е ли това един силен аргумент към тезата ми, че колкото повече са Учителите в България, толкова по-добре ще живеем всички? Кажете.
Очаквам коментарите ви с нетърпение.
Сърдечни поздрави
Писмо до един учител Тревизо, 13 октомври 2006 г. Госпожа Иванова (наричам я така условно и променям текстовете, водещи до самоличността й) се свързва с мен в края на юни с особено гневни думи по повод сайта "Моето даскало", дело на Българският Великден. След моето уверение, че инициативата ни е много добре обмислена и че не е възможно да навреди на работата на добрите преподаватели, и след поканата ми вместо да се чувства "унизена", да ни помогне да бъдем възможно по-полезни на всички страни в образованието, получавам едно много приятно писмо (публикувам тук и него). Трудно ми е да се сдържа да му отговоря веднага. *** Здравейте, господин Лазаров, Повече от три месеца мисля по въпросите, по които спорихме. Не съм съгласна с всичко, но може би наистина трябва да Ви има (става въпрос за "Моето даскало", бел. Павел), най-малкото защото сте отдушник на учениците. А и те като че ли в голяма степен най-точно оценяват своите учители. Но какво от това? Какъв е смисълът от тяхната висока или ниска оценка е тема за дълъг разговор. Предложихте ми да Ви сътруднича. Ако все още е в сила това предложение, съгласна съм. Даже нещо повече. Работя с прекрасни деца, които имат неограничени възможности. Те също биха се включили с удоволствие. Приемат всяко интересно начинание с голямо желание. Простете моята нескромност, но имам претенции, че мога да ги мотивирам. Ако решите, че можем да си бъдем полезни - на Ваше разположение сме. Преподавам физика на 161 деветокласници. ... ... Ще чакам отговор от Вас!
Пловдив, 10.10.2006 г.
*** Здравейте, г-жа Иванова,
Повече от три месеца очаквах тази ваша реакция. Очаквах я именно такава, защото вашите 26 години в училище за мен означаваха най-малкото, че сте вътре в реалността и че сте наясно за пагубното й въздействие върху децата. Изключено е да не сте се питала „Защо? Какво, по дяволите, става? Как така първокласниците идват в училище сияйни, четвъртокласниците уплашени, седмокласниците агресивни, десетокласниците (в най-добрия случай!) безразлични? Защо? Къде бъркаме?”. Няма начин да не сте се питали тези неща. Всеки нормален, честен учител го прави. Аз Ви благодаря за честността! Споменавате, някак си между другото, за нуждата на учениците да имат „отдушник”. Според мен обаче това е единствената Важна тема в родното образование. За жалост по нея се говори малко или нищо. Не е модерна! Аз/ние и вие (с вашите възпитаници) обаче ще я развием и изкараме на бял свят, за да я погледнем от всички страни и да открием най-накрая онова митично нещо, което не върви, но което е в основата на всичко. Налага се да открием какво нагнетява такова напрежение в училище и да го премахнем. Предложението ми/ни за сътрудничество е все още в сила. Има толкова много работа да се върши, че ... Ние в Българският Великден не разполагаме със списък от задачи за вършене - всеки се включва според настроението си, силите и времето на разположение. Първото нещо, което ми идва на ум, е да ви предложа да се включите с конкретни предложения в другия наш проект - „ПРАГ за по-добро образование”. Хубаво е да се запознаете с неговите цели и с направеното досега на http://www.bgvelikden.org/PRAG-O. Ако трябва да говоря за личните си усилия в момента, те са концентрирани изключително в търсенето на мерки и методи за определяне на качеството на образованието. В началото си нямах и бегла представа за безумната сложност на тази тема. Сега съм наясно, че когато намеря отговора на въпроса „Какво е качествено образование? Какво образование желая за собствените си деца?”, ще съм открил Истината за живота и света. Разбирам, че въпросът е философски и че отговорът му е в състояние да обясни и много други, наглед необясними, неща. Обяснява например защо политиците създават само проблеми, вместо да помагат (и говоря за ВСИЧКИ политици! Както за българските, така и за италианските, американските, английските и всички останали), и доколко бизнесът може да бъде надежден партньор за хармоничното развитие на подрастващите. Бизнесът и политиката (която е просто инструмент на едрия капитал) по дефиниция са далеч от философския размисъл, значи до Истината за живота и света. Няма какво да се чудим тогава, че техните похвати и резултати в тази област са традиционно катастрофални. Мога да пиша с часове, г-жа Иванова, но трябва и да работя днес ... Нужно ми е време да формулирам конкретните измерения на нашето бъдещо сътрудничество. Но защо не ми ги подскажете вие, които сте „в окопите”? Бих Ви помолил, докато аз размишлявам, да погледнете тази статия, чийто автор е академик Михаил Шчетинин. Тя е част от изумителната му книга „Да обхванеш необятното”, чийто превод в момента редактирам. Моля Ви, отделете й 20-ина минути и споделете какво мислите. Ще намерите статията също в сайта на Българският Великден (www.bgvelikden.org) и на моя личен сайт – www.probujdane.com. (Имах намерение да приключа с тези думи, но препрочитам писмото Ви и ... :-/ продължавам ...) Питате „Какво от това?” и казвате, че темата „за смисъла на високата или ниската оценка на учениците” е дълга. Съгласен съм. В светлината на всичко казано по-горе обаче добавям: тя е единствената важна, ИЗНАЧАЛНАТА тема! Тя трябва да ни вълнува, а не вашите заплати, бюджетът за образованието, кифлите и млякото или матурите, или частните уроци! Защо? Поради поне 2 причини: Първата е, защото учениците, онези, които вие квалифицирате като „прекрасни деца с неограничени възможности”, са единствените, чиято оценка за учител/ училище/ предмет/ учебна програма/ учебник заслужава внимание. Те са онези които понасят най-тежко системата. Те са онези, които от „богове” се превръщат в измет! Втората, защото няма човек, който да е роден престъпник, както и няма дете, което да тръгва на училище без възторг. Само че по пътя си „към знанието” му се случва нещо трагично: загубва ведрината си и желанието си за повече знания, озлобява се срещу учителите, срещу родителите си, срещу различните, срещу преуспяващите, и решава и то да стане на всяка цена „преуспяващ/а”. Проблемът е, че децата загубват доверието си във вас (може би защото вие, учителите, също им нямате доверие?) и във възрастните, но нямат начин да противодействат освен с насилие (във всичките му форми, искам да кажа) и това ги превръща в зверове („Но са готови да посрещнат сами изпитанията на живота” – изцепва се някой пишман-педагог. Какви безумни глупости! Каква идиотска позиция само!?!). Знам какво ще ми кажете, г-жа Иванова: „Да не искате училището да изземе функциите на семейството? Нали всяко дете си има родители, да му мислят те за възпитанието. Аз ще мисля само за обучението му.” Е, добре. Ето го пред очите Ви резултатът от това мислене. Харесва ли Ви? На мен не (и ще премина през огън и вода, за да го променя, вярвайте ми!). Затова Ви казвам: „Да, училището трябва да изземе функциите на семейството, защото ако нещата си останат каквито са, вървим към гибел! Всичките!”. Очевидно училището, каквото го познаваме в момента, не е в състояние да поеме в свои ръце и това (на мястото на родителите). Тогава? ... Тогава ни е нужен друг тип училище. Ново, приказно, фантастично училище, което да възпитава и да стимулира, вместо да убива детския творчески порив. Училище, в което децата от 1 до 12 клас да ходят с радост. Училище в което учител и ученик да не са врагове, ами съмишленици, съзаклятници, в името на прекрасния живот. Утопия? :) Знайте, че такова училище вече съществува! Прочетете статията на Шчетинин, моля Ви, и после ще продължим този разговор. Сърдечни поздрави за Вас и вашите „малки богове” и ... до скоро :)
Павел
|
начална
страница