Начало > Статии > "Парична грамотност" в "Пробуждане"

Парична грамотност или
Истинската същност на парите

 

 

 

Интервю с Бернард Летаер    -   26.05.2011 г. (последно допълнение от 15.06.2011 г.!)

Какво са парите - Бернард Летаер - 11.05.2011 г.

 

 
 

Към сайта на Летаер

 

Какво са парите
Бернард Летаер - www.lietaer.com, превод П.Лазаров


 

11.05.2011 г.
 

Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който те (парите) обкновено изглеждат - под формата на хартия, монети, чекове, кредитни или дебитни карти и т.н. Обаче ако се случеше така, че след корабокрушение да попаднем на някой необитаем остров, щяхме да открием скоро, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, в брой или чекове, са станали абсолютно ненужни. Естествено би останала хартията, но тя не би се наричала повече „пари”. За да съществува едно „нещо”, изпълняващо функцията на пари, то трябва да разполага с една общност, която да е съгласна, че точно това - тази вещ, а не нещо друго, има дадена стойност в търговските операции.

Парите могат да бъдат дефинирани като онова "нещо", за което между членовете на една общност има съгласие, споразумение, договор да го използват като инструмент за улесняване на размяната на стоки и услуги помежду им. Както всяко споразумение, парите се нареждат до другите социални творения, като брачния договор или договора за наем. Тези творения са реални, макар да съществуват само в умовете на хората.

Паричният договор може да бъде приет и подписан формално или неформално, по желание или насила, съзнателно или несъзнателно. Очевидно е, че повечето от нас не са давали съзнателно одобрението си да използват американския долар, еврото или японските йени, и още по-малко са се напъвали да разберат каква е тяхната истинска същност. Ние просто ги използваме, сключвайки несъзнателен договор с банкова си система.

Всяко парично споразумение-договор е валидно единствено в границите на една общност. Някои парични договори са валидни само в съвсем тесен кръг, пример са чиповете в играта на карти или рулетка сред приятели; такива са били за кратко цигарите - разменна монета сред войниците на фронта през II световна война; други са валидни в значително по-големи общности - като гражданите на определена нация. Общността може да бъде и географски разпръсната, пример ползвателите на интернет, или може да включва много обширни части от световната общност – такава е общността на ползващите американският долар в ролята му на основна/референтна интернационална валута.

Ключовата функция, която трансформира един предмет в пари, е ролята му на посредник в размяната на стоки или услуги. Има ред други функции, които днешните пари се опитват да изпълняват, като например мерна, счетоводна единица, инстумент за спекулация или съхраняване на богатство, и т.н., но тези функции могат да се считат за второстепенни, тъй като в историята на човечеството са съществували и съществуват ефективно функциониращи валути, които не изпълняват последните роли. С други думи, магията на парите им е придадена от обстоятелството, че една общност се е съгласила да ги използва като разменно средство. От това следва, че де факто парите и паричните ни системи не са реалности като въздуха и водата, ами са избор, кавито са гражданските или бизнес договорите. Терминът „пари” се използва в тази статия като общ, генерален и многофункционален термин.

Един специален тип пари се нарича „валута”. Има 2 генерални подкатегории валути: национални валути и допълнителни валути. Ние сме свикнали да считаме за „реални” пари само своите национални валути. Независимо от това националните валути са проектирани за покриването само на някои специфични нужди, докато не са в състояние да задоволят други важни нужди, като едновременното стимулиране на търговията и сътрудничеството, или опазването или възстановяването на естественото равновесие в околната среда. Някои други вече действащи валути са проектирани и реализирани така, че да задоволят тези нужди. Те оперират най-добре, когато се ползват паралелно с националните валути.

Защо е толкова важно да разберем, че парите не са "нещо", ами са споразумение

Когато се отнасяме към парите като към „неща”, това ги превръща автоматически в даденост, която не сме в състояние да променяме. Третираме парите като че ли са дадени от Бога, като дъждa или броя на планетите в слънчевата система. Ала парите съвсем не са даденост. Работата е там, че ако не ти харесва качеството на дъжда, не можеш да направиш нещо, че да го подобриш кой знае колко. Обаче ако не ти харесва паричната система, ти можеш да направиш нещо за подобряването й. Когато си дадем ясна сметка, че парите са продукт на известен брой разбирания и процедури, ние можем да започнем да анализираме условията в основата им, за да видим дали те наистина помагат в реализацията на колективните ни желания и цели, или не. Валутите могат да бъдат преосмисляни и препроектирани, така че да отговарят по-добре на нуждите ни.


Парите трябва да работят за нас, а не обратното

Какво са парите? Имаме ли нужда от повече от тях, за да решим някои световни проблеми, или са парите причината за проблемите? Бившият банкер Бeрнард Летаер смята, че е второто, и илюстрира решението си: нов вид пари. (Оригиналът на английски тук)

26.05.2011 г.
 

"Ти нямаш понятие какво са парите!"

Бeрнард Летаер е твърде скромен и приятелски настроен, за да го каже така брутално, но по този начин предавам възможно най-кратко и ясно посланието му. Ако ти знаеше какво са парите, тогава аз и ти, ние щяхме да се погрижим час по-скоро да създадем съвсем различна парична система.

"Всичко се върти около парите" - това е повече от изтъркана фраза, това е ежедневното изживяване на всички обитатели на планетата, различни от туземците в непрестъпната Амазонска гора. И това ежедневно изживяване представлява преди всичко една непрекъсната парична недостатъчност. Няма достатъчно пари да се изпращат децата на училище. Нама достатъчно пари за болниците и за грижи за все повечето възрастни хора, живеещи все по-дълго. Недостатъчни са парите за почистване и за поддържането на чиста околна среда. Има сумати работа за вършене, но няма пари тя да бъде заплатена. Кой от нас не познава неприятното усещане да желае да даде приноса си в нещо, но да няма пари за благородния си жест? Ето, Летаер предлага начин за заобикаляне на проблема. Обаче се налага да се потопим дълбоко в значението на парите.

Той седи на ръба на стола си и задава следния въпрос: „Замисляли сте се някога за това, колко време прекарвате в изкарването на пари и в управлението и харченето на изкараното? А колко често сте се замисляли за това, какво са парите всъщност? Оказва се, че ние влагаме огромно количество енергия, усилия и мъка в нещо, което разбираме очудващо малко.”

„И какво от това, ще попитате, какво я интересува рибата да знае, че плува във вода? Не са ли парите като водата - една даденост? Вие не можете да я промените.”

Летаер - професор по фирмена икономика и бивш белгийски банкер, клати отрицателно глава. Ние се срещаме с него на остров Кортес в залива на Ванкувър, канадската Бритиш Колумбия, където участва в една конференция. „Именно това е разликата, казва. Водата наистина не можеш да я промениш, но парите не са Божие творение като водата. Ние просто сме забравили, че те са система, проектирана от хората. И аз вярвам, че този проект, датиращ векове назад, е в основата на повечето от проблемите на нашето време. А добрата новина е, че с малка промяна на паричната система ние можем да допринесем много за решаването на много от тези проблеми.”

Предложението на Летаер е да се въведат повсеместно и паралелно със съществуващите национални валути допълнителни парични системи. На базата на бартерния принцип, тези системи биха задоволили нуждите и позволили размяната на стоки и услуги дори при отсъствието на („нормални”) пари.

Идеята му не е толкова революционна, колкото изглежда. В миналото, но и днес съществуват много успешни примери за такива системи: от построяването на европейските катедрали в средновековието и внушителните храмове в Бали, до грижата за стари хора в Япония и програмите на аеролиниите за често пътуващите си клиенти. Общото между тези системи е, че те стимулират не конкуренцията, ами сътрудничеството, подкрепяйки и затвърждавайки съответните заинтересовани общности.

Летаер казва, „Допълващите парични системи ни позволяват лукса да бъдем самите себе си – буквално да инкасираме собствените си таланти... дори когато за тях няма официален паричен пазар!“ По неговите думи, възможностите пред такива системи са на практика неограничени. „Не твърдя, че реформирането на паричните ни системи ще реши всичките ни проблеми, но зная, че парите играят важна роля. Понастоящем няма нещо, което не изисква пари, за да бъде направено. Това е крайно наболял проблем. Аз съм убеден, че в рамките на едно поколение ще можем да реализираме големи положителни промени.“

Бeрнард Летаер започва да размишлява върху разрушителните ефекти на доминиращата парична система, докато работи в Латинска Америка през 80-те години на миналия век. „Отпускаха се огромни заеми за безсмислени проекти. Банките хвърляха безразборно пари наоколо. Аз се питах дали само аз виждах неща, които другите не виждаха.“ Като преподавател по международни финанси в Университета на Лювин, Белгия, той написва книга за опита си, в която предрича предстояща криза с дълговете. Книгата излиза през 1979 г., а  тезата му намира потвърждение през 1981 г. с излязлата от контрол южноамериканска криза.

Убежденията на Летаер, че световната парична система се нуждае от сериозна реформа, го отвеждат в белгийската Централна банка, където няколко години участва в създаването на “ECU“ - European Currency Unit, или Европейската валутна единица - предшественика на еврото, след което става управител на чуждовалутен фонд. Забележителният му успех на тази позиция предизвиква и международно внимание. Влиятелното американско списание "Бизнес Уйк" го обявява за най-добрия валутен дилър за 1991 г.

Дори повече от това: Летаер се е превърнал в голям познавач на парите, запознат с най-дълбоките тайни на финансовия свят. Той решава, че е дошло времето да напише нова книга. Докато преподава в Университета на Калифорния в Бъркли и в Калифорнийския Сонома Стейт Юнивърсити, в последните 10 години на миналия век, той работи по „Мистерията на парите“ (The Mystery of Money, Riemann Verlag, 2000) и „Бъдещето на парите“ (The Future of Money, Random House UK, 2001). Тези книги хвърлят светлина върху сегашните разбирания за парите и показват как различните подходи/отношения/методи имат различни социални последствия – включително екологична и социална устойчивост.

Според учебниците по икономика, парите са лишени от стойност. Те не са нищо повече от обикновен посредник при размяната на стоки и услуги, и се счита, че нямат каквото и да е влияние върху транзакциите/операциите. Летаер оспорва това виждане: „Парите не са напълно лишени от стойност, твърди той. Паричните системи са проектирани, макар и без умисъл, да предизвикват определено поведение. Те поощряват съревнованието и краткосрочното мислене; те форсират икономическия растеж; и обезценяват грижите, образованието и дейностите, които са жизнено важни за поддържането на обществото. Икономическата теория ни учи, че хората се съревновават при завземането на пазари и природни ресурси, аз обаче мисля, че в действителност хората се съревновават за (повече) пари.“

Това съревнование е дирекно последствие от начина, по който принципно се създават парите: банките пускат пари в обръщение под формата на заеми. Например веднага щом някой се споразумее за ипотечен заем за 100 000 долара, се създават пари и започва циркулирането им в икономиката. Но тогава банката очаква от кредитополучателя да й върне сумата 200 000 долара, което е главницата (основната част, кредитираната сума) и лихвите за следващите 20 години. Ала банката не създава допълнителните 100 000 долара! Кредитополучателят трябва да се сдобие с тези пари – лихвите, по един или друг начин, и това го кара да се съревновава с другите. Нещата са прости: някой трябва да загуби пари или да фалира, за да позволи на друг да изплати заемите си.

В същото време това събиране на лихви представлява концентриране на богатство: онзи, който има пари, автоматически става по-богат. Освен това, системата принуждава обществото да зацикля в безкрайния цикъл на икономическия растеж: нови пари трябва да бъдат пускани в обръщение, за да се изплащат стари дългове. „Моето заключение, казва Летаер, е че състезателното начало и желанието за съревнование не са вродени човешки качества. Те просто са стимулирани непрекъснато от типа пари, които използваме. На света има повече от необходимото количество храна и работа за всеки. Има обаче недостиг на пари.“

Паричната система, базирана на плащането на лихви,  блокира също прогреса към една устойчива икономика. „Опазването на природата е въпрос на време, казва Летаер, Една компания като Шел без съмнение има по-прецизна идея за енергийните нужди през следващия век, отколкото което и да е правителство. Обаче при сегашната парична система ние не можем да имаме много вяра на Шел за бъдещето, защото целта на компанията е да печели пари сега. Отговорността за бъдещето на обществото я носи Правителството.”

Смисълът на бизнес инвестициите днес се оценява спрямо лихвените проценти, и това ограничава избора единствено до краткосрочните, бързо възвращаемите варианти. „Финансово изгодно е да се изсичат дървета, да се продава дървесината им и изкараните пари да се вкарват в банка, казва Летаер. Благодарение на лихвте парите в банката растат по-бързо отколкото дърветата. Слънчевите панели обратно – изискват първоначална инвестиция, която се изплаща за дълъг период от време. Тази бавна възвращаемост се разминава с растежа на парите, които, вкарани в банка днес, започват да носят веднага лихви.

Ти не би могъл да построиш една катедрала при сега съществуващата парична система. Инвестиции като тази са за цели десетилетия напред, и в крайна сметка продължават да носят дивиденти изключително дълго време: 800 години след построяването на катедралата на Шартр хора продължават да се стичат там ежедневно, за да разгледат лабиринта в катедралата, и тези хора продължават да са повечето от клиентите на градските търговци.”

Бизнесът се опитва все по-често да избягва традиционните скъпи пари, стимулиращи състезанието. Понастоящем бартерът съставлява почти 15% от световната търговия, и расте всяка година с 15%, докато търговията с традиционни пари расте само с 5% годишно. Именно бартерът е в основата на системите за допълващи валути, за които Летаер счита, че са решението на социалната и екологическа разруха - дело на сегашната парична система.

Появяването на допълващи парични системи в Канада започва преди 20 години с LETS – Local Exchange Trading Systems, „Търговски системи за локална размяна”. Някои общности издават локални валути, които хората могат да разменят за услуги. Например ти можеш да поправиш колата на съседа и да използваш така изкараните локални пари, да платиш на някого да ти боядиса къщата. Днес по света оперират 5000 такива системи в общности вариращи от 500 до 5000 човека.

Това е капка в морето на глобалната парична система, но Бернард Летаер гледа на нещата иначе: „Допълнителните парични системи вече не са незначителни решения. Вярно е, че те не предизвикват макроикономически ефекти, но са доказали, че работят и че са в състояние да променят поведението на хората. Ситуацията е като онази с братята Райт, като са доказвали, че самолетите могат да летят. Те буквално литвали, падали и се издигали отново и отново, и техните конструкции били крайно нестабилни. Но все пак се е получило. Така братята Райт трасирали пътя пред сериозните висококачествени самолети. Такава е и пионерната стойност на системите LETS.

Следващата важна стъпка за системите от допълнителни валути е въвличането на повече бизнес участници. „Та какво друго са точките трупани от пътуващите често със самолет, ако не валута, издавана от айролиниите?” пита Летаер. „Първоначално точките бяха предимно средство за привличане на пътници към една или друга айролиния, но сега човек би могъл да ги харчи за покупки в супермаркет, за нощувки в хотел или за плащане на телефонните си сметки. И може да печели точки дори без да лети!”

"Значителното участие на бизнеса, казва Летаер, е жизненоважно за пробива на системите от допълнителни валути. В Съединените Щати една система се развива в сътрудничество със здравните застрахователи, които ще плащат на клиентите си при по-здравословно живеене – например, ако правят ежедневна едночасова гимнастика. Хората после могат да използват полученото да си купят велосипед, биологични храни или превентивни агопунктурни процедури.

Това не е някакво незначително заобикаляне на един проблем, казва Летаер. Всеки знае, че здравеопазването в Съединените Щати и други западни държави е много голям проблем, засягащ милиони хора. Здравеопазването поглъща много пари. Това е забележителна система: в неин интерес е хората да се разболяват!? В противен случай нямаше да могат да се печелят толкова пари чрез нея. Здравите хора не носят никаква полза за здравеопазването (дали не е по-точно медициноопазването?). Допълнителните парични системи могат да заобиколят тези препятствия по друг начин: например само преди век в Китай един медик е получавал пари от пациентите си, когато те не са се раболявали, и им е плащал, когато са се разболявали и е трябвало да се грижи за тях.

В Япония функционират допълващи механизми/системи за грижа за старите хора. Желаещите могат да печелят кредити/точки, като вършат разни услуги на старите хора или като им помагат в домакинската работа. После могат да харчат кредитите си, за закупуване на допълнителни грижи в случай на болест или да ги прехвърлят на своите стари родители.

Това е пример как допълващите системи могат да бъдат използвани за решаването на остър социален проблем, отбелязва Летар. Почти 20% от населението на Япония е над 65 години, и процентът расте. Абсолютно немислимо е грижите за тази растяща пополация от стари хора да могат да бъдат платени от сегашната система за социално осигуряване. Япония решава този проблем с новата допълваща валута, която поддържа и всички останали социални структури в страната.”

В Германия властите сътрудничат с банките за създаването на допълваща парична система с 1 млн. участници. В Бразилия има план да се подпомага финансирането на образованието на деца от бедни семейства, като се изпозлва допълваща валута. Бернард Летаер ентусиазирано излага пример след пример. „Парите не са нищо повече от едно споразумение да се използва едно нещо като средство за размяна (на стоки и услуги), казва той. Парите не са неща. Те са споразумение, като брака или бизнес договора. И това означава, че могат да се правят винаги нови и различни договори.”

Летаер знае, че парите могат да променят света: „Аз избрах да остана оптимист. За мен е ясно, че кризата на долара може да причини колабиране на  световната икономика. (Не забравяйте, че в последните 25 години около 90 страни бяха застигнати от тежки валутни кризи.) Но аз зная и това, че когато сме заедно, ние разполагаме с всички знания и инструменти, за да постигнем мирно и достойно съществуване. Желанието ми е да помогна за освобождаването на този творчески потенциал, да проектирам пари, които работят за нас, вместо ние за тях.”

 

-- край --

 

 

Последна добавка на 09.01.2013 04.49 ч.

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com