УСЛОВИЯ ЗА ЕФЕКТИВЕН
ГРАЖДАНСКИ НАТИСК

 

 

През нощта ясно. През деня слънчево

Милано, 05 декември 2005 г.

 

1. Ако умеехме да комуникираме добре

2. Оръжията на активното гражданство

 

Ако умеехме да комуникираме добре
 

С времето откривам допълнителни основания за страстта си към писането. Оказва се, че то, също както споделянето с близък човек, противодейства успешно на натрупването на негативна енергия. Лошият комуникатор, или неспособният да "се освободи” от вълненията си, често страда от неразположения, започващи с болки в главата или корема, и свършващи със затлъстяване или типичните психически отклонения, като паника, депресия, хронична несигурност и тям подобните.

В резултат на наблюденията и размислите си по темата, започвам да изнамирам обяснения на някои наглед отдалечени явления, като общото пристрастяване към футбола или сапунените сериали и пагубните амбиции на подрастващите да стават фотомодели (жените) и бизнесмени-престъпници (мъжете). Започвам да разбирам също какви са причините все повече и повече шоумени да се занимават с политика; прояснява ми се скришната роля на митичния Холивуд. „И какво от това?” – ме питаш. От това ... такова, че аз самият ставам все по-слабо податлив на мозъчна промивка. Дали това ми помага да живея по-добре? - Не зная. Но знам, че ми е крайно интересно, а жаждата ми за живот - голяма. Колко хора могат да се похвалят със същото?

Мисля, че колкото по-нормално, т.е. по-отворено и без особени задръжки комуникираме, толкова по-пълноценни индивиди, развили и експлоатиращи талантите си, ще ставаме. Смея да прогнозирам, че общество съставено в по-голямата си част от такива личности е идеалната среда за лична реализация и достойно съществуване. То е моята мечта!

Сега е моментът да отворя една "скоба", та да направя поредното си признание: аз съм щастлив, защото мога да споделям тук с теб всичко, което желая. Моите колеги и клиенти, и изобщо хората, от които завися професионално (чети “материално”), нямат идея за какво става въпрос, не знаят какво пише тук. А то може и да не им хареса. С две думи, моите доходи не зависят по какъвто и да е начин от написаното в този сайт. Свободата на идеите ми е безусловна(!), а това си е лукс. Почти съм сигурен, че едвам стъпил трайно на българска земя свободата ми ще престане да бъде така безгранична. Журналистите го наричат “автоцензура” – въздържание от изказване на всичкото с цел да не ядосаш някого, от когото зависиш или би могъл да зависиш. Тъй че знай, че си давам точна сметка какъв съм щастливец и поради това съм далеч от мисълта да претендирам от теб същата прямота. Зная, че зависиш от поне един идиот. И с това се връщам на темата.

Ако всички умеехме да комуникираме добре още от малки, щеше да има по-малко комплексари, защото всеки щеше да работи онова, за което го бива най-много. Щеше да има по-малко измамници, понеже нямаше да се налага да мамят или премазват противника си с груба сила, поради наличието на други легитимни преимущества. Ако се изразявахме по най-лесния и разбираем начин щяхме да избегнем недоразуменията в работата, в личните и обществените си контакти. Щяхме да сведем до минимум информационната асиметрия от типа “Аз знам, той не знае. Ще го измамя, та да му лапна паричките/ имотчето/ момичето ...” и щяхме да живеем по-добре. Оттук е желанието ми да работя за подобряване на комуникацията между теб и мен, между теб и нея, между нас и вас, и между всеки един и многото, без да съм рекламен или ПиАр-агент (опазил Бог!).

Ще карам бавно и последователно. Днес е ред на яснотата на претенциите ни към ... управляващите, без значение кои са те и какво проповядват.

 

Оръжията на активното гражданство
 

В едно предишно мое писание твърдях, че "За 15 години преход българското обществено мнение не е успяло да формулира смислени желания-претенции към властта". Днес потвърждавам тогавашното си мнение и правя следната добавка: "... Дори да приемем, че ги беше формулирало, активното гражданство с нищо не показа, че умее да ги представя на точния им адресант в завършен и лесен за ползване вид." Дори да бяхме генерирали хубави претенции и свежи идеи, трябваше да ги изкажем в подобаващ, удобен, готов за ползване вид. До този момент това не се случва или се случва ужасно рядко. Идеите ни продължават да бъдат прекалено трудни за разбиране (представи си как един бюрократ ще се напъва, за да вникне в тях!?). Ако към тази трудност прибавим и традиционната антипатия на управляващите към гражданските проекти, ето че започваме да откриваме причините за нашия неуспех. Трудът, ентусиазмът и времето ни често са били хвърляни на вятъра. Този неприятен факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да се замислим сериозно над по-умелото комбиниране на форма и съдържание в нашите искания.

Ние, неправителствените организации, общественото мнение, трябва да започнем да гледаме на властта като на клиент, не повече като на враг! Враждуващи и враждебно-настроени - колкото искаш. Желаем ли обаче да постигнем нещо градивно,  не можем да продължаваме в този стил. Пояснявам и подчертавам, че градивната позиция, за която говоря, допълва, а не изключва, масовите протести и търсенето на сметка от "отговорните". Трите трябва да вървят заедно - с всеки протест или петиция, изваждащи управниците от летаргията, трябва да им сервираме едно апетитно, конкретно и компетентно предложение.

И така, властта е наш „безценен клиент”, комуто трябва да пласираме идеите си. Необходим ни е анализ на процеса на „покупката” на една общественозначима идея. Трябва да разберем какви точно са неговите стадии, кои са и какво желаят главните му действащи лица, каква "цена" са склонни да платят. До един момент анализът ще е общ , впоследствие всеки казус ще поеме своя специфичен път. Хубаво е още в началото на този размисъл да се примирим  с истината, че в политиката е като на пазара – размяна – ако има предлагане на повече хубави идеи подплатени с прецизни разчети и план за действие, един бюрократ едва ли би устоял на изкушението да си припише авторството на най-добрите от тях. Това трябва да е нашето кредо и  то трябва да определя поведението ни! Дори бюрократът отсреща да е много тъп, предубеден и недобросъвестен, хубавият проект може да го извади от равновесие. Хубавият проект може да намери дори друг достатъчно силен поддръжник (често наричан спонсор, макар да не става дума просто за финансиране) в същото това ведомство. Не мисля, че казвам нещо кой знае колко оригинално,  корупцията работи на същия принцип – човекът с парите има нужда, претендира, натиска все повече и повече, и ако при някой не става, пробва при някой друг и така докато стане.

...

Да си кажа ли всичко? Е, добре. :)   Говоря ти всичко това, защото желая като стана зам.-министър на образованието на Република България, ти, приятелю, да бъдеш до мен и да ми помагаш, а не да ме ругаеш. Или ако ще ме ругаеш, то да е с основание и само след като си ми предложил помощта си, а аз съм я пренебрегнал самонадеяно. Ти трябва да ми помагаш да решаваме проблемите, разбираш ли. Ако не ти, кой? Старите кримки? ...?! Ако ти не си готов да ми представиш един хубав проект за развитие и реализация на идеята си, но претендираш от мен да работя усърдно за общото благо, ти ме убиваш. Хвърляш ме на зверовете! Оставяш ме сам и ме принуждаваш аз самият да стана звяр ... или гьон сурат като ... ония там, лошите. Аз те искам компетентен, силен, прям и ясен! До мен! (Достатъчно ясен ли съм?)

Не станеш ли компетентен, силен, прям и ясен никакъв зам.-министър няма да ти ставам. За какво ми е? Да гледам как ми протестираш под прозорците?! Да ти чета петициите и да потъвам все по-дълбоко в помията: "Искам това, искам онова!", "Това не върви, онова не върви!"?! Зная кое не върви, но не мога да зная всичко. Ти всичко ли знаеш? Искаш ли ти да станеш зам.-министър, а пък аз да те псувам под прозорците ти? Или предпочиташ друго?

Кажи ми, не предпочиташ ли да имаш едно слънчево министерство където знаещи и можещи хора да ти доставят проект след проект (вместо оплакване след оплакване!), написани свястно и аргументирано? Да можеш да ги погледнеш и за 3 секунди да ти стане ясно кой за какво говори, кой какъв принос за каузата би имал, кой би повдигнал имиджа ти или би решил ... онзи неприятен проблем? После за други 30 секунди да разбираш основните моменти, тезата и обосновката на по-интересните от тях и, ако идеята е наистина добра, да й отделиш 3 минути за бърз прочит (страничките са 10-ина), след което да и поставиш резолюция "Контакт с инициаторите за повече информация" или "За обсъждане на събранието в сряда", или да я прехвърлиш на подчинен? Кажи!

 

 

Последна редакция 22.10.2008 г.

 

= следва =

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com

пощата ми