↑

Леополд Кохр и Ернст Шумахер

05.08.2009 г.

Чета много и размишлявам, и се удивлявам колко актуални са днес неща, писани преди 40-50 години от непознати нам автори¹ - успели да идентифицират фундаменталните проблеми на капитализма и да подскажат още тогава решенията им. Леополд Кохр (Kohr) и Ернст Шумахер (Schumacher) са икономисти, лансирали и защитили брилянтно идеята за Малкото е хубаво². Ето, това е българската посока - Българският път, който бях сигурен, че съществува, но не бях виждал така ясно. Това е нещото, което търсех 6-7 че и повече години. Преди време моето беше само усещане, но сега вече е убеждение -  трябва да работим за развитие с човешки измерения - коренно различно и разкачено от моделите, пробутвани ни така лесно от именити консултанти, масова (дез)информация и нечистоплътни управници (представляващи по-често интересите на шепа престъпници).

Зная, ставащото в България още е продукт на стандартните разбирания³, ала нещата ще се променят. (Ще ги променим ние!) Човек трябва да е сляп, за да не вижда грозотата на бързия градски растеж; трябва да е безчувствен дебил, за да не открие път и надежда в думите "Малко е хубаво"... при положение, че е разбрал за какво става въпрос, де. Аз имам амбицията да илюстрирам целия блясък на тази идея.

До "Малко е хубаво" достигам по подсказване на Тициано Терцани - голям италиански журналист. Тази книжка е на същите мои годинки (38) и съдържа още по-възрастните статии на Фриц Ернст Шумахер. Темите се разпростират от недалновидността на тогавашната британската енергийна политика, през безумната самонадеяност на модерните икономисти (и специалисти изобщо), до екологичните и социални бедствия, причинени на "развиващия се" свят от напредналите западни технологии. Антиконформист и революционер, но и брилянтен статистик, Шумахер прави паралел между традиционната икономика и една хипотетична "будистка" икономика, за да илюстрира убийствените стремежи на първата и хуманноста на втората; отношението към труда като към чисто производствен фактор, при първата, и като към вълнуващ творчески и социален израз при втората⁴. Учениците и последователите на Шумахер са основателите на първите природнозащитни организации.

Кохр е първо учител, после приятел и колега на Шумахер. Неговото кредо е "Където има някакъв проблем, задължително има нещо прекалено голямо" - размерите на една нация, на един град, на улиците, на чуждата икономическа помощ за развиващите се страни. Всичко е въпрос на размери! Всичко! Една федерална държава предлага по-добъри условия за живот от една монолитна. Един голям град по-добре да е федерация от площади, вместо да е мрежа от широки улици; и трябва да е място удобно за живот, т.е. дестинация, вместо да е място удобно за преминаването на автомобили. По настоящем големите градове са задръстени, защото притежават несравнимо по-голяма притегателна сила в сравнение с околностите и защото обитателите им се възползват и от най-малката възможност, за да се придвижват бързо във вътрешността му - характеристики неприсъщи за очарователните средновековни градчета (Флоренция, Венеция, Сиена, Залцбург, но и нашите Несебър, Созопол, Стария Пловдив).

Удивително е, че Шумахер и Кохр са съвършено непознати на българската публика (т.е. бяха преди тази публикация), а са автори, чиито решения прилягат точно на нашата реалност, защото демонстрират привилегиите на "малкото". Намерението ми е да скенирам и пусна тук 2-3 от най-вдъхновяващите им книги⁵ за радост на всички търсещи земляци, зажаднели за свежи идеи и ентусиазъм.

__________

¹ Те са много добре познати, но са непознати за нас, българите, най-вероятно защото са работели отвъд "желязната завеса. Кохр и Шумахер са сред най-яростните критици на индустриализацията, масовото производство и прилагането на един единствен модел за развитие във всички точки на света.

² Тезата е колко много по-красиви, човешки, стабилни и дълготрайни са малките структури и градове, малките организации и нации, при положение, че са без комплекси и мания за бърз разтеж, т.е че следват безупречна логика на природата.

³ Доказателство е фактът, че "Расте, но не старее" все още е неоспорван девиз на подпухнала и прашна РАСТЯЩА(!?) София.

⁴ Те са на английски и с отдавна изчерпани тиражи.

⁵  Преведох и публикувах тази статия през януари 2010 г. Ето я тук.

За "Разчленяването на нациите"

22.03.2010 г.

Когато пътувам до работата с влак, успявам да прочета страничка-две (днес от "Разчленяването на нациите"). Средновековните европейски държави, както и държавиците на древна Гърция, били малки и това им позволявало да постигат върховни културни постижения. В големите държави, без разлика модерни или древни, такова нещо не можело да се случи, защото  вниманието било приковано изцяло към социалните и икономическите теми... Но защо ли преразказвам? Ето думите на Кохр:

Не е чудно, че модерното общество - обсебено от грижата за физическото си оцеляване в условията на задръстващо стълпотворение (което само си е създало!) - отчита постигнатото в сферата на социалните науки, технологиите, хигиената и пр. за върхово постижение на цивилизацията. Ала цивилизацията няма нищо общо с всички тези неща. Каналите, фурните и баните са неща необходими и полезни за материалния комфорт и колективната жизненост, но те не са постижения на това, което наричаме култура. Култура е един портрет на ангел или гаврош, който, за да бъде признат на един днешен творец, задължително трябва да носи значителен социален заряд, но пък който истинският творец рисува единствено заради себе си. Културата е вплетена в катедрали и кули, чиято единствена цел е да бъдат красиви. От социална гледна точка те са съвършено ненужни: човек не може да използва покрива им за паркинг, нито пък брулените им от вятъра помещения за офиси, или великолепните им улуци за чешмички със студена вода. Следователно изграждането им не е повече позволено дори някой в нашия забързан век да намери време и вдъхновение да създаде нещо подобно - единствено за собствено удоволетворение или за възвеличаване на своя Бог.