Начална  >  "Българският път"  

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

Българския лъв

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

Единствения ни шанс да заживеем достойно

Визия за България

 

 

 

I

 Милано, март 2006 г.

България е малка и бедна на полезни изкопаеми страна. Единствените ни естествени ресурси са благодатната ни земя и хората. Единственият начин за достигане на достойно ведро съществуване - да работим земята си с усърдие, любов и вещина.

Виждаш ли, България никога не ще може да достигне техническото съвършенството на най-развитите държави, нито пък ще може да експлоатира някога собствени находища на нефт, земен газ, злато и диаманти[i]. Ние никога не ще достигнем покупателната способност на западно-европейците, нито пък ще можем някога да си помислим, че приближаваме смешната себестойност на азиатската продукция. Единственият ни шанс (подчертавам единственият!) е да създаваме, да възпитаваме и отглеждаме достойни нормални хора, преследващи щастието си без комплекси, без модели и без престъпления. Утопия? - Не. Това е единственият ни шанс. Друг няма!

На света не са много народите, които имат всички условия, да се самоизхранват. Ние, българите, ги имаме. Ние можем да добиваме достатъчно селскостопански, горски и морски продукти без прилагането на разрушителни интензивни методи, но трябва да работим земята си. Това обаче няма как да стане, докато следваме нечии инструкции какво да произвеждаме и какво да купуваме, с какво да се обличаме, от какво да се срамуваме и с какво да се гордеем, кого да обичаме или кого да мразим. С други думи - докато сме невежи и докато продължаваме да прегръщаме така лесно нечии идиотски идеи, чужди модели и фалшиви ценности. Ние имаме великолепната възможност да живеем честити, но са ни необходими незабавно духовно просвещение, за да прозрем, че имаме вече всичко, и силни добронамерени лидери, които да спрат още днес разграбването и унищожаването на безценното ни богатство - земята и хората. От къде да започнем? - От убеждението, че това е нашият, българският, път и че нашите цели са общо просвещение и световно духовно лидерство: “България – най-просветената и извисена духовно нация!“ После ще говорим, ще се караме и, ако се наложи, ще се бием, но целта и посоката ще са дадени, ще са ясни.

Тук е мястото да подскажа на скептиците, че в европейската история България на няколко пъти вече е играла подобна роля, но ще спра дотук. Няма да привеждам факти. Нихилистите и присмехулниците и без друго ще донесат от десет кладенеца вода само и само да ме оборят. (Да бяхте впрегнали енергията си в някоя друга посока, а драги ...?! Ала ...нейсе. ... ) Желая да оповестя също един радостен извод, до който стигнах след продължително и продължаващо наблюдение: мислещите като мен хора са все повече и повече, и нещо невидимо, истинско и много хубаво вече се случва. То набира скорост и потвърждава убеждението ми, че не съм единствен, че не съм някакъв странен първенец или пък гений. Нещо се движи – душите на хората са все по-неспокойни и все по-търсещи. Натрупва се страшна енергия, породена от съзидателно търсене, и това няма как да не избие някъде! Не веднага. Полека. Бавно. Но с изключително разрушителна за унизителното статукво сила.

 

II

 

Тревизо, октомври 2006 г.

 Всъщност грешах, като основавах оптимизма си за нас, българите, единствено със способността ни да се самоизхранваме. Въпросът не опира само до храни, а се отнася до всички ресурси, които използваме. Ние имаме завиден, уникален за Европа отпечатък[ii] върху природата си, което ще ни позволи да просъществуваме ведро и устойчиво през идните столетия. Парчето природа наречено България е все още в състояние да се възстановява с темп по-бърз отколкото го консумираме. Трябва да сме абсолютни идиоти, за да позволим с българските земя, планини, гори и води да се случи онова което се е случило на полето, планините и водите в „развитите икономики”. Трябва да сме ненормални, та да започнем да ядем масово червените европейски красоти, нелепо наречени „домати”, вместо нашите истински градински домати! Трябва да сме извратени нещастници, за да сведем отношенията между мъжа и жената до европейската порнография[iii] и за да се „забавляваме” според критериите набивни ни ежедневно в мозъците от телевизия и цветни картинки. Но са ни необходими незабавно духовно израстване и просвещение.

Забележи, че аз не разполагам с инструкции за изпълнение, който да връча на всеки един нашенец. И съм  далеч от претенциите да налагам един „печеливш” модел на поведение (опазил Бог!). Напротив, убеден съм, че големите проблеми на нашето време са в следствие на обезценяването и разрушаването на индивидуалните ни таланти,  на натикването ни в един отвратителен, тесен поведенчески калъп. Ето защо мисля, че е наложително да опазим и стимулираме талантите си така, че сред нас да израстват истински лидери и истински-убедени, искрени техни последователи. Това е начинът да излезнем от порочния водовъртеж, в който се раждат фамилни бюрократи или лидери „по наследство”.

 Духовното ни израстване без училището и без сегашните учители няма как да стане. Ето защо, веднага щом се убедим всички в съществуването на Българският път – една далеч не лека задача, трябва да се хващаме за работа: да съхраняваме и развиваме талантите на децата си, за да могат да вървят пълноценни по собствения си път, пък и да помагат на нас заблудените им родители. Как точно да стане? (В този прецизен момент провидението ми изпраща книгата на М. Шчетинин “Да обхванеш необятното”!) - Като начало ще събера 100 човека с неподлежащ на съмнение авторитет, обаяние и любов към България (ако познаваш някой такъв, давай го насам!), и ще им кажа „Дами и господа, приятели, имам намерение да направя от България най-просветената, най-извисената духовно, най-образована, най-толерантна, и като следствие най-силната нация. Имате ли идея как да стане?”. После ще напишем книга, план и ще действаме.

Българският път минава през ученията на Дънов и на Лидия Ковачева, и включва нещо много важно - реабилитацията на смъртта като неразделна  и необходима част от кръговрата на живота. На запад хората са откачили, защото все някой заплашва живота им с нещо. А пропагандата им казва, че не бива в никакъв случай да умират. Те пък си умират от страх и разбиват психика си, но купуват много, което е и целта на занятието. Това не бива да се случва с България! Българският път е друг и предвижда, между другото, мирно съседство и доброто познаване на съседските езици. Децата ни ще могат да прекарват семестър-два-три в съседската страна и ще бъдат добре мотивирани да учат, когато държавата поема разноските по обучението им там.

Българският път не минава по магистрали от стоманобетон и асфалт струващи "майка си и баща си", понеже предвижда наличието на достатъчно компетентни, събудени хора навсякъде. Това обстоятелство ще елиминира необходимостта от преместването на армия от обезумели професионалисти (консултанти или бизнесмени), примерно от София до Русе и обратно, и класифицира като абсурд консумацията на хисарска минерална вода в София и горнобанска в Пловдив[iv].

Нашият път хвърля мостове между сърцата и душите на хората, а не над стръмни клисури, откъдето после да минават камиони!

Няма да можем да поемем по нашия път без да се сблъскаме с телевизията. Тя, заедно с родните недалновидни образователни "експерти", е отговорна за разрушаването на детския ентусиазъм и за комплексирането на младите. Нека си дадем сметка веднага, че телевизията е в състояние да разврати и светец. Веднъж хванал дистанционното, човек (всеки човек, дори аз!) е на разположение на най-професионални, безскрупулни манипулатори. Едно единствено дете, изоставено пред телевизора, е вече нещастие за целия ни народ. Да воюваш институционално с телевизията обаче е безсмислено. Няма забрана или закон, или заплаха, които да издържат. Необходимо е прозрение. ПРОБУЖДАНЕ!

 То е близко! По-близко отколкото можеш да си представиш, приятелю! И идва фатално, неизбежно и драматично!

 

III

 

Тревизо, февруари 2007 г.

 Признавам. Не съм си и представял, че Българският път минава през Швейцаря, през хълмовете на френската Прованс и през белгийските села. Но през интернет, да - тук дистанциите отпадат.

Съдбата ме среща с нечувани, невиждани методи за производство на първокачествени плодове и зеленчуци на бедна почва и без поливане, и за получаване на енергия от биомаса. Оказва се, и това е сигурно(!), че алтернатива на топлото и светлото, произведени от ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ, има. Има значи начини да просъществуваме и без нефт, и газ, и без каквото и да било друго, пробутвано ни на цената на свободата ни от нечистоплътни доставчици (обикновено "братушките" или пък самозабравили се азиатски диктатори, получили височаше позволение от скришните си покровители). И не става въпрос за вятърни турбини, нито за вятърни мелници, въпреки че прилика с онези на Дон Кихот на Сервантес има.

Можем да оживеем и да пребъдем честити, но само далеч от големия град - той е обречен на вечна енергийна зависимост. Големият град с прозрачните си сгради; с неистовата си нужда от автомобилен, железопътен и всякакъв там транспорт; с мръсния си въздух и още по-мръсната си храна е парадокс, някаква престъпна недомислица, унищожаваща ежедневно човешкото ти достоинство. Той е трагична реалност, раздалечаваща те от земята ти и, заедно с това, от ведрото ти съществуване. В големия град сме слуги на Ваньо Топлото, на Вальо Бензина, на инкасатори и инкасаторки, на фармацефти, на трафиканти на цигари и алкохол, на тъпи управници, на жалки политици, на мръсни журналисти - продажни тръбачи на родни и чужди престъпници. Тук сме роби на посредствеността, на глупостта и на мързела ("Каква хубава работа си си намерила-а-а, Меги! Знаеш ли колко хора чакат за място в тази банка/ адвокатска кантора/ дистрибутор/ дилър?! За година ще събереш пари за кола."). А разполагаме с най-голямото, най-ценното и най-трудно унищожимо съкровище - благодатна земя и хубави, но заспали, хора.

 

СТАВАЙТЕ!


IV

Тревизо, 21.08.2010 г.

Днес е знаменателен ден! Открих важна информация и факт, доказващ правотата на онова ми усещане за Българският път. Това е обясняснението, защо България ще пребъде и ще бъде за пример на цял свят! (Всъщност България би могла още утре да бъде взета за пример, но все още не можем да защитим подобаващо тази моя теза.)

Трябва да действаме без бавене, да доведем до знанието на всички българи, независимо къде по света се намират, тази новина! За мнозина от земляците на българска територия моето въодушевление ще се стори щуротия („Ние сме гладни, болни и на студено, а тоя ми се прави на интересен!? На света пример сме щели да даваме?! Ай, мани се от тука, бе!!“). Не им се сърдя. Погледнато от там, където са, с информацията, с която разполагат, с чувствителността им относно глобалните проблеми и световните тенденции, реакцията им е нормална. Но аз зная неща, които те не знаят!

Хората не знаят - понятие си нямат с какво богатство разполагаме. И през акъла им не минава хипотезата, че парчето земя, наречено България, с природните си ресурси и населението си, с навиците на неговите хора, представлява уникална и завидна комбинация от фактори, която се нарича устойчив модел за съществуване. Ще рече, че ако всички индустриализирани държави сведат икономиките (и консумацията си!) до българските, човечеството ще оцелее. Ако ли не - ще се самоунищожи или ще достигне момент, в който ще се ограничи само да оцелява в агония (няма никакво значение дали това ще се случи след 50, 100 или 200 години). На мен се пада честта да направя достояние на сънародниците си тази новина и аргументите си в нейна защита. Ще ми е нужно време, но ще се справя.

Ще им съобщя новината, ще им разкажа, но ще трябва да им дам и книгите, и информацията, които обясняват феномените. Книгите на Елинор Острьом, Донелла Мидоуз, Сенги, Бърри, Фукуока, Шумахер и Кохр. Ще ги разберат ли? - Да. Може би не веднага... За да им помогна ще ги уча както подсказват Толстой, Нийл, Илич, Херн, Хект и Грийнбърг, та ако не това поколение, то поне следващото да прогледне и разбере за какво точно става въпрос.

* * *

Знаех си, усещах, че Български път има, но не знаех точните му очертания. Правех хипотези и догатки, ала днес вече зная кой е той и откъде точно минава! Минава първо през сърцата и душите на хората, позволявайки им да открият сами смисъла на живота си; после завива към осъзнаването и разбирането на света, и се спуска във фактите, статистиките и тенденциите, които говорят ясно, че така повече не може да продължава (при положение, че желаем да оцелеем като вид, естествено). След това лъкатуши из методите и формулите за устойчиво съществуване („съществуване“, а не „развитие“!), които като по чудо българският народ познава и практикува от време оно,... навсякъде другаде освен в големите градове и  курортите.

Ще ми се наложи да превеждам премного книги, ала моментът е този, не мога да се бавя. С тази генерация ще трябва да работя, а няма време тепърва тя да учи масово чужди езици. Ще намерая помощници, ще превеждаме на български! Ще се учим! И така, ако не нашата генерация, то децата ни да разполагат с всичкото знание и самочувствието, дето ни липсва толкова много днес - то е самочувствие на спасителен пример за цялото човечество! ... Луд ти се струвам?... Ще видим.  B-)

----

Ще пиша писмо на Мартин Лес, баща на моя екс колега Стефан, който разбира много от тези работи, понеже е голяма работа – консултант на 3 правителства и член на Римския клуб. Започнал да пише книга, че хората да се осъзнаели час по-скоро накъде сме се запътили. Ще му пиша, че да се пишат повече книги и да се говори на политиците и на международните организации, за мен е само загуба на ценно време и сили. Да заложим на България, да въздигнем хората й, които да опазят (като начало) земята си такава, каквато е, и да я развеем като байрак пред очите на цялото човечество, като пример и донор на метод. Тогава наистина ще можем да променим нещо. Тогава да!

* * *

Отплеснах се и пропуснах да ти разкрия важното откритие, което ме въодушеви толкова много днес. То е статистика за консумацията, но по-точно за вноса на „виртуална вода“ в страните по света.

 

Един хранителен продукт има нужда от вода за да порасне и озрее, нали така. Та статистиката е за вноса на хранителните продукти барабар с количествата вода, които са „погълнали“. България е на последно място в Европа! Всички други черпят от световните водни ресурси повече отколкото им се полага. Така, макар че пълнят здраво търбуси и банкови сметки, унищожават земята на другите, дето изнасят „виртуалната вода“ като за световно. Така планетата умира. Точка!


i За щастие! Дори наличието на оскъдна златна руда в близост до Челопеч предизвиква вече невиждани гняв и недоволство сред местното население. Причините са известните всекиму принципи за преразпределение на богатството от всяка природна благинка: за политици, комисари, министри и зам.-министри – тлъсти подкупи; за "чуждите специалисти" – правото да добиват и пласират продукцията; за хората, живеещи до находището – отрова, обещания, тъпи препоръки и жалки подаяния.

ii Екологичен отпечатък е количеството природа (в хектари), което един човек консумира, за да живее. Вж. в. Сега от 25.10.2006 http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2451&sectionid=4&id=0000902 и http://assets.panda.org/downloads/living_planet_report.pdf . Информацията за България е на стр. 36 и 37.

iii Порнография са всякакви картинки, клипове, филмчета, текстове и песнички свеждащи жената до гъз, гърди, влагалище и устни; мъжът до пенис и мускули; съвкуплението до спорт, агресия или демонстрация на ... каквото и да било.

iv Хисаря е на 30 км от Пловдив и на 170 км от София. Горна Баня е на 7 км от София и на 165 от Пловдив.

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com

пощата ми