София, август 2005 г.

Пет теми напъваха съзнанието ми отминалите мокри августовски дни, приятелю. Едната е политиката или нечистоплътността на болшинството от народните избраници и на съответните им партии.

Втората е българският език или неумението човешко да се изразява това, което се мисли (при положение, че се мисли, естествено). Идеята ми е да прехвърля в интернет най-доброто от повече граматики на българския език издадени от 55-та година насам. Много е интересен увода на издадената през онази година граматика от автори с иначе неподлежащ на съмнение авторитет - започва с цитат на Й.В. Сталин изказал се компетентно и по тази тема!?!

Третата - моите ремонти, които всъщност са част от моя глобален проект „завръщане”. Разбираш, че едва ли бих се занимавал с такива дейности ако нямах желание час по-скоро да събера миланските си куфари, за да се върна да живея и работя у дома. Желая да ти разкажа за емоциите на „чужденеца” новодомец, на който лятото му е свидно, та му е малко тъпо да се напъва и тогава. Всъщност битката е тежка защото е на два фронта и защото генералите са ... двама.

Четвъртата е ... пак(!) пагубната неспособност на масовия нашенец да съзре собствената си роля в цялостната жалка картина на обществения и политическия живот в България. Тук желая да отворя разговор за "магическите сили", които дават власт в ръцете на долнопробни душици на пук на възмущението на мнозинството българи. (Забележи, че когато казвам българи имам в предвид всички които имат правата и задълженията на български граждани!) Ще стане дума и за това как харчим париците си, та отиват все при бандитите.

Петата, която може и да смеся с горната, е ... "циганите". Няма как и аз да не кажа своето след всички възмутени, угнетени, наводнени, потърпевши, бивши и настоящи обидени, наежени, пренебрегнати и тям подобни. Съждението ми е простичко и произтича от дълбокото ми убеждение, че проблемът съществува, но е индикатор, а не причина за кризата, което означава, че далеч не е проблем номер едно на България. И че забрани и санкции, които се изразяват в глоби и затвор, не носят подобрения. Ефективните мерки са други и изискват фантазия, понеже ЕС рецепти по тази тема НЯМА, добронамереност, здрава ръка („здрава” да не се бърка с „мускулеста” на разположение вече на популярен главен секретар на важно българско министерство!) и обществена подкрепа.

Желая да ти опиша идеалния свят респективно на един средно-статистически нашенец, на един циганин, на един български турчин и моя личен (онзи на престъпниците го виждаш ежедневно, та не ще го описвам особено подробно). Да видим дали и как всяка от тези фантазии влиза в конфликт с другите, за да разберем заедно защо не става и, което е по-важно, да видим наистина ли не можем да направим нещо по достойното си съвместно съществуване.

Ще направя каквото е по силите ми да ти предложа всичко това през идните седмици, скъпи читателю.

*

Милано, ноември 2003 г.

Почти без да искам у мен се ражда желание да ти разказвам: желая да ти разказвам за това колко щастието (не)зависи от благоденствието, с превода на една статия от Файненшънъл Таймс, и да ти преразкажа, покрай кметските избори, едно интервю с бивш кмет на Богота (Колумбия), от което е видно, че проблемите с градския трафик далеч няма да се разрешат с по-широки улици и нови паркинги.

Много ми се иска също да напиша една рецензия на книгата “Ти можеш да промениш света” на Ервин Ласло и да преведа увода й от Михаил Горбачов. Желая да напиша една пространна реплика към всички бунтари, крещящи по Интернет, за безпредметността и за вредата от революционните им подкани. Това да бъде и критика към разрушителната им наивност, че нещо  може да се оправи от днес за утре. В дневния ми ред е, значи, темата за нетърпението с разсъждения върху инициативата “Български Великден”, като повод за надежди, очаквания и безумни претенции - израз на забележителна неадекватност и липса на реализъм.

Ще ми се да си говорим за безпочвените клишета за ляво и дясно политическо пространство, задръстващи обществената дискусия винаги около избори, но любими на политици и коментатори заради удобното опростяване на политическите пристрастия. Това да е разговор, който да засяга и темата за анархизма, припознаващ в държавното устройство единствено инструмент за държане в подчинение. Да се отвори приказка за демократичните институции, за четвъртата власт, за журналистическата етика и за журналистите лакеи.

На сърце ми е разсъждението за преднамереното потискане и унищожаването на критичното мислене, започващо от най-ранна възраст с тази учебна система и с постоянното намаляване на разходите за основно и средно образование. Иска ми се да предложа и развия хипотезата за създаване на Образователна Институция разкачена от политическата система. И за задължението на цялото общество да отглежда мислещи със собствената си глава същества, а не просто служители, работници, селяни и интелектуалци. Следователно да говоря за   п р е с т ъ п л е н  и е т о, в което сме съучастници всички, - "толериране и поощряване на неграмотност".

Имам да споделя също колко е важно да се мисли глобално, за да знаем къде се намираме и накъде вървим, но да се консумира локално, за да запазим малките местни икономически субекти, далечни от вездесъщата ефективност, но единствени в състояние да произвеждат блага без да създават социално напрежение.

Иска ми се да отправя междувременно едно послание-молба поне към хората, които като мен си задават някой друг въпрос в повече за живота, за света, за свободата и за собствената роля в цялата тази лудница: старайте се, моля ви, да създавате мислещо поколение. Не послушно! МИСЛЕЩО поколение! Създавайте, колкото е по силите ви, стимули на децата си, така че те сами да търсят и намират Истината. Така или иначе ние не сме я намерили, за да им я сервираме готова за консумация. Подсказвайте им, че най-важното е достойното ведро съществуване и че за него задължително се воюва. Обяснявайте им колко е важна професията на съдията, журналиста и учителя, в противовес на бизнесмена-политик, за да имат едно на ум накъде да хванат като пораснат. Едно време всички желаехме да станем ... космонавти. Защо ли?!! ...?!?

последна редакция декември 2005 г.