Начална  >  "Искам"  

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази статия е
в книгата

Поръчай "Пробуждане" - Книгата

 

ИСКАМ!

Милано, юни 2006 г.

 

Колкото повече разбирам живота и света, толкова повече искания имам. Смея да твърдя, че те са продиктувани от истинска нужда и благороден стремеж. Ето, скъпият часовник или кола не попадат сред обектите на желанието ми. Същото се отнася за малоумните блондинки, по които мъжете принципно си падаме много. Не искам да вредя никому, не желая чуждите работи, не завиждам, но искам. Имам претенции. Желая да имам милион способности и също толкова другари, които да умножават радостите ми и да ми помагат в делата и в несгодите, и също толкова хора да ме обичат.

Започвам да ги записвам тези работи, че току виж Някой ми казал „Ще се погрижа аз,  но дай ми желанията си в писмена форма, че нямам много време, да те слушам.” Това всъщност е първото ми искане – да си изясня желанията. Ето че още съвсем в началото ме напъват „странични мисли”, които всъщност ме тормозят най-редовно, но обикновено дремят в съзнанието ми, докато не ги възбудя с някоя новина, статия, книга, разговор.

Днешният ми стимул са проектите на учебници по български език за 5-ти клас. Чета и недоумявам. Чета и не мога да повярвам на очите си. Чета и се питам аз ли съм луд или ненормалници се опитват (срещу хилядарки!) да набутат в ученическите чанти нелепите си произведения, примамливо наречени „Учебник по български език за 5-ти клас”. Тези хора нямат срама! 

Децата в 5-ти клас са на 11 години. На децата на 11 години трябва да се говори като на 11-годишни, защото в противен случай те пращат по дяволите, спираш да си им интересен, „не важиш!”. Децата са същите като мен и теб в онази възраст - аз в основното училище „българския език” не го понасях. Не го понасях! Не ми бяха понятни причините, поради които трябваше да подчертавам подлозите така, сказуемите онака, определенията - не знам как си. Да не говорим за преразказите, за диктовките, ЗА ЗАПЕТАЙКИТЕ! „За какъв дявол ми е всичко това? За какво ми е? Та да не би да не мога да си говоря с приятелите на чист български или да не мога да оставя една бележка на нашите?! Нямам нужда от тези глупости! Нямам нужда.” Ето я вълшебната думичка – нужда. Без осъзната нужда от нещо – внимание, истинската нужда! – т.е. без здрав стимул, усилията на децата не дават резултати. Или по-точно, дават, но са точно противоположни на онези, търсените от неграмотния педагог.

Сега съм на 35 години и чак сега изпитвам нужда да пиша правилно. Чак сега разбирам, че не пиша ли правилно, никой няма да ме чете. Ако пропускам препинателните знаци или ако ги поставям където ми скимне, читателят ми ще се мъчи, ще прочете десет-петнайсет реда, пък ще ме прати на майната си ... с пълно право. Така че желая ли хората да ме четат - пък и да ме разбират, - трябва да пиша правилно. Желанието ми го има, нуждата е осъзната, стимулът да се науча е голям и (прости ми нескромността) резултатите са на лице.

Дали пишман-авторите на учебниците по български език за 5-ти клас са се замисляли за миг за мотивацията на децата да ги четат? Твърдо не! Дали някой в системата на родното образование се старае да разбере децата, па да им подсказва и да ги води, така че да са по-мотивирани в изучаването на българския език и ... който и да е друг предмет всъщност? (Тук само дето не плача ...) Мене ме боли ужасно! Боли ме, защото неграмотници осакатяват ежедневно децата ни – режат крилата им и убиват детския им порив, пълнят главите им с телевизионни кумири, а чантите им с глупости, пораждащи отвращение към родната реч и знанието изобщо.

Кажи ми, виждал ли си дете, което да не обича приказките; дете, което да не врънка татко си, майка си (или баба си, дядо си) да му прочете приказка. Децата са злато, попивателна за нещата, които са им интересни. Те са жадни за знание и са способни да възпроизведат наученото веднага, но само при положение, че им е интересно. В училище им е интересно до един момент – до момента, в който учителката ги накара да учат морфология и синтаксис. Морфология и синтаксис?!? На 11 години?!? Ти, дето си на повечко, помниш ли какво е морфологичен анализ? Знаеш ли с какво с занимава синтаксиса, а да ти говори нещо термина „синтактична стойност на думата”? Убийствено! УБИЙСТВЕНО!

- Добре, тарикатче. Като си толкова умен и като така седят нещата (приемайки, че си прав, което съвсем не е сигурно), ти какво правиш? Пèниш се. Правиш се на важен! Боля-я-я-яло те!? (А, гледам, че и от правописни грешки не си имунизиран!?) Да имаш някаква идея? Да се помръднеш нещо да направиш? – кефиш се ехидно на гениалната си затапка.

- Да, имам! Имам идея, имам и план за действие. Да ти ги кажа ли? А ще ми помагаш ли или само аз да се напъвам, докато ти ехидничиш? Няма значение – ще пиша учебници. За V, VI, VIII клас. За всички класове!

- Ей, тоя се побърка!?

- Не съм. Ти ще ми помагаш и ще доведеш и други, които да ми помагат. Ще ги преписваме проклетите учебници. С добър усет и с любов към децата. Гратис! Работата ще е дълга и нелека, но ще го правим за нашите деца! С цялата любов на този свят! Ако не сме малоумни ще се справим. Имаме възможно най-големия стимул – да работим за достойното съществуване на нашите потомци, на бъдещите поколения българи!

Какъв е планът ми?  Сега събирам инструменти и дружина, ако имаш аргументирана идея споделяй я.

А, още нещо - аз мечтая за деня, в който всички българи ще бъдат ... учители. Да не ми разправят, че учителите такова, учителите онакова! Ако хитруват или ако са откачени, то не е от добро. Аз не познавам нито едно дете или внук на учител, който да е престъпник. Това вече е основателна причина да свалям шапка на всеки учител. Всеки! Колкото повече учители в България, толкова по-добре (няма значение по каква материя). 8 милиона учители – това е моят блян! За това ще работя и ще се боря! Ако ще помагаш обаждай се сега. А ако ли не - и теб ще преборя, да знаеш!   :)

 

Павел 

 

последна редакция 19 януари 2007 г. (поправки:  стил - 4, пунктуация - 5, от които запетайки - 2)

предпоследна редакция януари 2007 г..

 

 

 


начална страница

обратно горе

www.probujdane.com